Редица фактори от модерния свят, в който живеем, причиняват стрес и негативни преживявания на кучетата ни:
- Липса на социализация
- Честа смяна на дома
- Липса на физически упражнения
- Липса на ментални упражнения
- Липса на упражнения без повод
- Оставяне сами вкъщи за дълго време
Всяко едно от изброенитe може да провокира стресираност, разтревоженост или безпокойство у кучетата ни.
През 2020, живеем в свят на много по-високи обороти, отколкото преди 50 години.

Много от нас работят дълги часове, по 5 или 6 дни в седмицата, живеем в тесни апартаменти, в гъсти градски условия, а в същото време вече имаме достъп до всяка една кучешка порода, която искаме за домашен любимец, независимо от първоначалната цел, за която е била създадена.

Поради това развитие, често хората възприемат кучетата почти като удобство или вещ за еднократна употреба, вместо като съзнателно, мислещо същество.
Всички допълнителни стресори, комбинирани със заетия ни живот увеличават шанса кучетата ни да проявят „проблемно“ поведение, а пък ние да търсим бързо решение на тези проблеми.
За да им осигурим щастлив живот и да избегнем развитието на агресия, трябва да положим усилия да се вслушваме в тях и да комуникираме ефективно по начин, който те могат да разберат.
Случаите на инциденти с ухапване от куче се увеличават дори и в нашата страна и децата са най-честите потърпевши, с най-висок риск да бъдат ухапани от куче.
Но никое куче не се ражда агресивно.
Важно е да се научим да разбираме как кучетата ни комуникират, за да избегнем поставянето им в ситуация, в която чувстват, че да захапят им е единственото решение.

За тях хапането е последна опция, също както ударът е такава при хората.
Ако се научим да разпознаваме и разбираме поведенията, които предхождат хапането, може да предотвратим поставянето на кучета и деца в трудни ситуации.
Митове за някои кучешки поведения
Пълно е с митове относно какво означават някои от поведенията на кучетата.
Например, махаща опашка винаги означава, че кучето е щастливо. А настръхване на козината по гърба, тип наежване, означава, че е агресивно.


Но в действителност, реалността може да бъде съвсем различна.
Настръхването на козината по гърба започва от врата и минава през целия гръб на кучето, до началото на опашката. Главно, това наежване е знак на възбуда, стимулация, въодушевление, стряскане, страх или интерес към определено нещо.
Изключително рядко подобно наежване е с агресивна цел.
Някои стопани дори са забелязали, че в различни ситуации, различни зони по гърба на кучето се наежват. (в зависимост от това каква емоция кореспондират)
Тълкуването на махащата опашка изисква да наблюдаваме височината ѝ, бързината и ширината на размаха, а дори и страната, към която клони.
Например, малки бързи движения, които изглеждат така все едно опашката вибрира, са знак, че кучето ще опита да избяга или да се бие.
Ако опашката сочи нагоре, докато трепти, има вероятност това да е заплаха.
Широк замах на опашката е приятелски, непредизвикателен и незаплашителен. Това също може да означава, че кучето е доволно, което е най-близо до популярната концепция за щастливо махане на опашката, особено ако и бедрата са задвижени с нея.
Вече има и нови изследвания, които показват, че когато кучетата се чувстват позитивно относно дадено нещо или някой, опашките им махат с по-голям наклон към дясната страна на задницата.
А когато изпитват негативни чувства, замахът на опашката клони наляво.
Стълбица на агресията
Британската Ветеринарна Асоциация на Малки Животни, BSAVA – British Small Animal Veterinary Association, е създала стълбица на агресията. Това е изключително полезен инструмент за научаване сигналите, които кучетата изявяват преди да достигнат до фаза, в която ще захапят.

Ако погледнем първото стъпало на стълбицата, виждаме, че дори най-лекият стрес води до прозявка, премигване, облизване на носа или извъртане на погледа.
Това са поведения на отбягване.
При леко повдигане нивото на тревога, кучето ще отвърне не само погледа, а и глава настрана от ситуацията или нещото, което я причинява.
След което ще извърти цялото си тяло и ще седне или ще започне да повдига лапа.
Ако ситуацията не се подобри за кучето, то ще опита да я избегне изцяло.
Това винаги трябва да бъде уважено! Кучето съвсем разумно опитва да избегне стресора.
Ако не разрешите на кучето да си отиде, тогава ще свие уши, често съпътствано с извъртане на погледа.

Кучето прави всичко това в опит да комуникира, че е разтревожено или неспокойно.
След това, когато кучето стане още по-неспокойно, ще започнем да виждаме още по-очевидни промени в езика на тялото му. Като например, да стои приклекнало със свити уши и подвита опашка.

Лягане настрани с повдигната лапа е сигнал за безпокойство и стрес
Този „успокояващ сигнал“ обърква доста хора.
Забележете как това куче се изстрелва нагоре по стълбицата в рамките на секунди.
Нивото му на стрес вече е високо, защото е при ветеринар. В ума му, езика на тялото, който ползва, за да комуникира, е доста очевиден. Опитва се да каже, че го е страх и предпочита да бъде оставен на мира.
Това не е покорство/подчинение/смирение, както са мислели и все още мислят голям процент от треньори и стопани.
Това е сигнал за успокояване.
Това е начинът на кучето да каже, „Не искам неприятности. Моля, остави ме намира.“ Това куче не иска да бъде погалено по корема, въпреки, че така изглежда на пръв поглед.
Някои кучета определено нямат против. В миналото може да са давали тези успокояващи сигнали, след което са били погалени по корема и са научили, че им харесва. Затова и проявяват подобно поведение, когато ни приканват да ги погалим.
Но не и това куче в точно тази ситуация.
Опасна територия

Сега вече навлизаме в опасна територия, тъй като кучето започва да изпитва нуждата да се защитава, вместо да ни успокоява. Ще забележим как кучето се сковава и втренчва поглед в нас.
Ако и това бъде игнорирано, отиваме към ръмжене.
Кучето вече е много близо до реалността най-после да захапе, но все още прави финални опити да комуникира с нас. Ако кучето ви направи това, не го наказвайте!!!
Казва ви как се чувства. Просто спрете да правите това, което правите в момента. Явно действията ви провокират дефанзивна реакция.
Ако кучето бъде наказано всеки път, когато изръмжи, може да спре да опитва да ви предупреди с ръмжене в бъдеще и директно да премине към захапване.
Запомнете, кучето не се опитва да доминира вас или ситуацията, а да комуникира как се чувства.
След ръмженето, минаваме към по-ясно предупреждение, че е на път да захапе… и това е “въздушната захапка”. При нея, кучето прищраква със зъби във въздуха. (“the snap”)
Често това е достатъчно най-после да осъзнаем, че кучето се чувства стресирано и неспокойно и е трябвало да го послушаме по-рано.
Но ако дори след “въздушната захапка” не го послушаме, кучето няма друг избор освен наистина да захапе.

Почти всяко куче ще ползва всички сигнали в стълбицата на агресията, когато опитва да комуникира с човеци, кучета, и дори други видове животни.
По-малките породи кучета често се “изкачват” по стълбицата много по-бързо от големите и пропускат много от сигналите, които виждаме преди захапване… като например, ръмжене.

Това се случва, защото много от тях са научили, че няма смисъл да опитват да ни предупредят с ръмжене или друг успокояващ сигнал.
Ако Немска Овчарка или Доберман изръмжи, тогава повечето хора най-вероятно веднага ще се отдръпнат. Но ако Чихуахуа или Йорки изръмжи, това често ни развеселява, не го приемаме на сериозно и казваме, „Ооооо, виж се какъв си сладур! Опитваш се и ти да бъдеш голям и смел.“
След което ги доближаваме въпреки ясните сигнали, които ни дават, че не искат това да се случва.
Научили са, че няма ефект да минат през всички сигнали и често им се налага да ескалират директно до върха на стълбицата.
Сега е наш ред да се научим!
Като разпознаваме какви са нуждите на кучетата, наблюдаваме промените в езика на тялото им и как се държат, може да откликнем по правилен начин на държанието им.
Така ще помогнем предотвратяването на някои от проблемите, които виждате в съвременните кучета.
Това ще доведе до подобрена връзка с кучетата ни и по-малко ухапвания от страх. Това на свой ред ще намали броя кучета, които се озовават в приюти или са евтаназирани всяка година.
Бонус пример
YouTube видео с кадри как полицейско куче (Педро, Немска Овчарка на 15 месеца) захапва репортер по лицето. Разбира се, коментиращите видеото свързват захапката с доминантност. Но… забелязвате ли очевидните сигнали на кучето, че не се чувства удобно и обмисля да се защити, когато репортерът слага ръце на врата му, доближава се и се надвесва над него?
Причината Педро да захапе не е защото репортерът се опитва да го доминира, като се надвесва и го докосва, а защото Педро най-вероятно е обучаван чрез корекции и асоциира подобно движение към себе си с нещо негативно, особено ако идва от непознат.
Също така, Педро прескача голяма част от стълбицата, което е друг индикатор, че най-вероятно е бил наказван в определени моменти за поведенията си.
Източници и допълнителни четива:
Главен източник – статията е превод на лекция от курс за Животинско Поведение и Благосъстояние (Animal Behaviour and Welfare) – The University of Edinburgh
American Veterinary Society of Animal Behavior (AVSAB) Position Statements on Training
Association of Pet Behavior Counsellors (APBC)
The American Society for the Prevention of Cruelty to Animals (ASPCA) – Article on dog aggression
Списък от четива за кучешко поведение и агресия
Какво означава махащата опашка на кучето?
Understanding dog aggression: Epidemiologic aspects: In memoriam, Rudy de Meester (1953-2012)