Хигиенни навици
Ученето на хигиенни навици е процес, през който всяко куче и стопанин минават.
Съвсем нормално е в началото да се изправим пред трудности, но с подходящата нагласа, правилен подход и постоянство, успехът ни е вързан в кърпа.
Главни съставки за бърз успех
Стъпка 1
Предоставяме честа възможност на кучето да свърши работа на приемливо място.
- В началото, през 2 часа на пелена или навън.
Стъпка 2
Контролираме средата и кучето, за да намалим броя инциденти.
- Или поне инцидентите по ценни или трудни за чистене вещи.
Стъпка 3
Създаваме зона, препоръчително клетка, която кучето да приеме за свой дом, в който лесно да може да го ограничим, ако се наложи.
- Не с цел наказание, а с цел по-лесен контрол над кучето, когато не го наблюдаваме!
- Уверяваме се, че кучето я асоциира само с позитивни неща. (лакомства, играчки, ядене, почивка)
- Кучетата инстинктивно не се изхождат, там където спят.
Стъпка 4
Постепенно предоставяме достъп до все по-голяма част от дома ни.
- НЕ НАКАЗВАМЕ, когато се случат инциденти. Ако кучето се изпусне вътре, това означава, че не сме свършили достатъчно добра работа с първа стъпка - Kонтролиране на средата.
Извеждане на кучето по нужда
- Извеждаме кучето по нужда на всеки час или, за още малките кученца, на всеки 30 минути. Колкото по-често го правим, при това с постоянство, толкова по-вероятно е да избегнем инциденти вътре и да ускорим успеха на тренировките.
- Когато ги изведем, насочваме се към място, предполагащо успех – дръвче или тревичка, които кучето вече си е харесало при предишни излизания.
- Ако това е първият ни опит за хигиенни навици навън, намираме спокойно местенце с трева, отпускаме повода (но все пак го ограничаваме в конкретната зона) и чакаме търпеливо 5-10 минути, на едно място, докато си свърши работата.
- В момента, в който кучето се изходи успешно, ентусиазирано му казваме “Браво” и си поиграваме малко с него. Искаме да асоциират това поведение с позитивен резултат!
- В началните етапи от обучението на хигиенни навици е най-оптимално да извеждаме кучето през деня през 2-3 часа, както и около 2-3 пъти през нощта.
Може да откриете още полезни съвети на тема "Хигиенни навици" в блога ни
Oще въпроси за хигиенни навици
Вършат чудесна работа за ранните етапи, преди трета ваксина, в които не може да извеждаме кучето навън или ако живеем в апартамент с представител на малка порода.
В началото не очакваме от кучето интуитивно да разбере, че трябва да се изхожда върху пелената. Просто прилагаме стъпките, които покрихме по-горе, но вместо да го извеждаме навън, го придружаваме до пелената (която може да бъде в банята).
За да изместим хигиенните навици навън, главната ни задача ще бъде да правим кратки, но чести разходки.
Шансът е, че кучето не иска да върши нуждите си навън, тъй като е обсеяно от стимули и се чувства несигурно или дори стресирано. Точно затова избягваме дългите разходките.
В свободни дни, излизаме 5-6 пъти (или повече) в деня, по 5 (максимум 10) минути.
Когато се приберем, ако видим, че кучето веднага тръгва към постелката, може да го прекъснем (дори вдигнем) и да излезем отново навън за допълнителни 5 минути.
Ако кучето се изходи вътре, просто почистваме, следим по-добре графика за хигиенни навици и ограничаваме свободното ходене из дома ни.
Никога не се караме или викаме на кучето за това, че се е изпуснало вътре. Все едно да накажем бебе, че си е свършило работата в памперса. Изхождането е напълно естествен инстинкт за кучето, така че вместо да наказваме, създаваме по-добър план и полагаме повече усилия за позитивно и успешно изхождане следващия път.
Главната цел в тренирането на хигиенни навици се състои в “Предоставяне”, а не „Известяване“. Не учим кучето да ни алармира, когато му се ходи по нужда (поне не в началото), а по-скоро го поставяме в оптимална ситуация за успешно изхождане – на правилното място и с правилните навици. От нас зависи да бъдем проактивни и да го извеждаме достатъчно често, за да не се случват инциденти вътре.
Тук ситуацията е различна, защото е неволна. Повечето кучета ще го израснат, но колкото повече ги социализираме, толкова по-бързо ще се случи това. Извеждаме ги навън по нужда точно преди моменти с голям шанс за прекалено въодушевление. Например, когато очакваме гости.
Друг добър съвет – ако виждаме кучето за първи път от доста време или му представяте нови хора, тотално го игнорираме в първия момент. (Това може да е трудно за постигане с някое малко сладко кученце!) Когато дойдат гости, нека подражават в това поведение. След като кучето се е поуспокоило, може да го приветстват и погалят, когато седне.
Това би трябвало да помогне всеки път, когато кучето е прекалено въодушевено. В такива моменти, дори при награждаване с лакомство, се опитваме да го правим с по-малко емоция. Щом въодушевеното напикаване намали като поведение, започваме да връщаме повече вълнение в награждаването. Кучетата усещат нашите емоции много ефективно и когато ние самите сме прекалено въодушевени в приветстването им (високочестотни викове, игриво галене), тогава кучетата също се въодушевяват и са склонни към напикаване.
МНОГО ВАЖНО: Не наказваме или хокаме това поведение! Това няма да реши проблема. По-скоро ще направи нещата по-лоши, защото кученцето ще се чувства по-неуверено и ще се напикава още повече.
Напикаванията са съвсем нормални и очаквани. Ако виждаме значителен брой напикавания, а не единичен инцидент, най-добре да заведем кучето на ветеринар, за да отхвърлим потенциални здравословни проблеми, като инфекция на пикочните пътища.
Когато кучето изкара 1-2 месеца без абсолютно никакви инциденти и успява да се сдържа в продължение на няколко часа, това означава, че сме в края на обучителния процес на хигиенни навици.
Въпреки всичко, регресът все още е възможен. Ако кучето се изпусне, търпеливо се връщаме стъпка назад в тренирането на хигиенните навици.
Виж част от тренировките
Разгледай YouTube канала на DoggoFriends и виж доказани резултати след част от тренировките.
