Лаене
Лаенето е един от инстинктивните начини за комуникация при кучетата. Като добри стопани, наша се пада задачата да познаваме добре кучетата си, за да може правилно да намирам причините зад нежеланите им поведения.
Дали е шум, идващ от улицата, появата на непознат човек или внезапен порив за надпяване с птиците навън, кучето ще изпитва нуждата да лае.
В името на съседското спокойствие, диагностицирането на причината за лая и правилният подход към нея ще наклонят везните в полза на врабчетата.
ПРОактивност, наместо РЕактивност
Не чакаме да попаднем в ситуация, в която кучето лае, че да го учим, че не трябва, а създаваме тренировки, в които постепенно изграждаме нови, по-силни и желани от нас поведения.
Лаене по кухненски уред
Най-честата причина за лая е страх/тревожност от уреда. В по-редки случаи е от желание за игра.
Ако кучето изпитва силен страх от уреда, може да не лае, а директно да бяга и да се крие. При подобни нива на стрес прилагаме стъпките за приучаване възможност най-бавно и постепенно, спрямо темпото на кучето. Главната цел е да се чувства добре през целия процес, независимо колко време ни отнеме.
Стъпка 1
Представяме дразнителя (прахосмукачка, пералня, сешоар или др.) на кучето от разстояние.
- Първоначално не включваме уреда, а просто го оставяме на земята.
Стъпка 2
Оставяме кучето в собствено темпо да се доближи, опознае и възприеме предмета.
Стъпка 3
Награждаваме с вкусно лакомство всяко поглеждане, тръгване към и подушване на уреда.
- След като кучето се чувства удобно в присъсвието на уреда и успешно се фокусира в нас и наградата, започваме да го пускаме.
- Като допълнителна мярка, първите няколко повторения, може да почукаме по уреда с ръка и да дадем награда на кучето, преди да предприемем стъпката с пускането.
Стъпка 4
Пускаме уреда за не повече от секунда, спираме го и даваме награда.
- Допълнително може да поканим кучето в легло или клетка, тъй би се чувствало по-спокойно на мястото си, ако е добре приучено.
- Пускаме уреда за секунда и хвърляме няколко награди в леглото на кучето.
Стъпка 5
Постепенно оставяме уреда пуснат за все по-дълго.
- Продължаваме с 2-3 секунди и постепенно достигаме по реалистични интервали.
- Даваме по една награда през всяка секунда, в която уреда е пуснат.
- Ако кучето видно се притесни или излае спираме уреда.
- При следващото пускане го правим за по-кратко и от по-далеч.
- При следващ опит, пускаме уреда за по-кратко или работим от разстоянието, в което кучето е във възможно най-спокойно състояние и е фокусирано в нас.
Лаене при раздяла
Стрес/тревожност при раздяла
Ако кучето се тревожи, когато остане само вкъщи, лаене или скимтене са едни от първите проявени поведения.
Освен лаене, тревожността при раздяла може да има и други симптоми, като…
- Унищожителни поведения към покъщнината и към себе си.
- Да върши нуждите си из дома.
- Да ни следва навсякъде, когато сме си вкъщи.
- Да отказва да яде без наше присъствие.
Тук отново приучаването към легло или клетка е нужна основа за справянето с тези поведения.
Технически погледнато, това кучето да бъде спокойно, докато ние не сме си вкъщи, е просто добра комбинация от приучаването към легло и отработени факторите за Време, Разстояние и Дразнители.
Целта отново е да създаваме тренировки, извън ситуациите, в които ни се налага да излизаме, че да научим кучето какво искаме да прави, когато ние не сме при него.
В случая, не искаме да лае, но пък искаме да си мирува в леглото. Разбира се, не може да стои в леглото (или клетката) през цялото време, особено ако ни няма за дълго, но бихме искали да предпочита да прекарва повечето си време там.
Стъпка 1
Уверяваме се, че факторите Време, Разстояние и Дразнители са добре научени.
- Време - Може ли кучето да стои в мястото си за дълго (над 5-10 минути), докато ние сме при него?
- Разстояние - Може ли кучето да стои в мястото си, докато ние се отдалечаваме, излизаме от полезрението му или дори отиваме в друга стая за няколко секунди/минути?
- Дразнители - Кучето може ли да стои спокойно на мястото си, докато ние дрънкаме с ключовете, обуваме обувките си, гримираме се, обличаме якето си, говорим по телефона, отиваме до тоалетната и т.н.? Всяка една част от ритуала ни на излизане се упражнява много постепенно и поотделно.
- Ако отговора на дори един от тези въпроси е "Не", е нужно да минем отново през урока за приучаване към клетка/легло.
Стъпка 2
Ползваме добрата основа в приучаване към легло/клета, за да привикнем кучето да стои само, докато ние сме в друга стая.
- Да си е в леглото или клетката в хола, докато ние готвим в кухнята.
- Да си е в леглото в спалнята, докато ние гледаме филм в хола.
- Не че има нещо лошо в това да гледаме филм, докато кучето ни е при нас, но е добре за него да е подготвено за реалност, в която се налага да стои в спалнята, докато човека прави нещо в друга стая.
Стъпка 3
След като кучето се чувства удобно да стои само за различни периоди, в отделна стая, докато ние сме вкъщи, минаваме през ритуала ни за излизане (обуваме обувки, грабваме ключове и портфейл) и този път наистина излизаме за около 5-10 секунди.
- Ако кучето се разлае, не му се караме и не го наказваме.
- Чакаме търпеливо да замълчи за поне 2-3 секунди и чак тогава влизаме обратно.
- Каним кучето в леглото му и опитваме отново, но този път излизаме за по-кратко.
- Ако и тогава изпитва трудност, дори не е нужно да излизаме, а правим няколко повторения, в които просто посягаме към дръжката на вратата, след което се връщаме при кучето и му даваме награда.
Стъпка 4
Връщаме се и даваме награда.
- В случая е добра идея да хвалим кучето с по-спокоен тембър, за да не предизвикваме излишна възбуда.
Стъпка 5
Опитваме отново, но излизаме за по-дълго време 10-20 секунди и отново се връщаме и даваме награда.
- Ако сме в апартамент, може да викнем асансьора, като допълнителен дразнител.
Много хора оставят различни играчки на кучетата си, за да си играят с нещо и да не им е скучно.
Окей е да оставим няколко безопасни дъвчалки, но да оставяме играчки, докато кучето е само, крие известна степен рискове:
- Ако реалната причина е тревожност, а не скука, както е в повечето случаи, кучето въобще няма да погледне играчките.
- Дори да реши да се заиграе с играчките, това рискува да вдигне още възбудата му и да бъде още по-неспокойно, което допълнително да катализира нежеланите поведения.
- Може да реши да дъвче и погълне част от играчката, което да се окаже опасно за здравето му.
Искаме кучетата ни да бъдат спокойни, да не правят нищо и най-вече да спят, докато нас ни няма.
Ако плануваме да оставяме кучето за дълго, предварително се стараем да му обърнем качествено внимание за физическа и ментална тренировка.
Важно е да придадем структура и смисъл в занимавките ни с тях и да се фокусираме не само върху физическата, но и менталната им енергия, за да постигнем желания ефект.
Ако ходим на работа всеки ден, се стараем да отделяте между 30-60 минути пълноценно време с кучето преди да го оставим само вкъщи.
Ако страхът от раздяла е сериозен, отделяме си един-два уикенда, в които да приложим проактивния подход за тренировки.
Излизаме за момент, връщаме се и даваме награда. Степенно вдигаме интервала време, за което оставяте кучето само и работим върху успеха му.
Известяващо лаене
Кучето лае при движение на съседа над нас или в коридора на блока. Това важи и за реактивност при позвъняване на звънеца или телефона.
Този тип лаене е вид известяване за потенциални нашественици и се случва най-често когато сме при кучето.
В крайна сметка, това е една от главните функции на кучето през хилядолетията. Кодирано е в генетиката им, да ни известят, когато чуят нещо странно.
- В тези ситуации, може да благодарим на кучето, че ни е известило, като кажем "Браво, дай глас", но след това е добре да го пренасочим към желано от нас поведение, което не включва лаене и да дадем награда.
- Ако искаме кучето да не ни известява всеки път, когато чуе асансьора например, е добра идея да създадем тренировки, които се фокусират конкретно върху тази цел.
- Даваме му чести награди, докато е спокоен и чува звука на асансьора. Така го учим, че няма нужда да се притеснява и да го лае.
- Член от семейството може да излезе и да вика асаньора или да тропа в случайни моменти в коридора, а ние да даваме бързи и чести награди на кучето ни, за да го държим фокусирано в забавни игри с нас, вместо в шума.
- Така кучето ще свикне, че не е нужно да лае, когато чува звуци, идващи от коридора.
- Ако живеем сами, задачата става идея по-трудна, но с правилно улавяне на ситуациацията, със сигурност бихме могли да хванем поне 1-2 момента, в които кучето да чуе звук от коридора, но да не излае.
- Стига всекидневно да се стремим към подобен успех, постепенно кучето ще измени поведенията си, защото ще види колко по-изгодно е да не лае в подобни ситуации.
Работа върху нивото увереност на кучето, както и развитието на оптимизъм към новости, до голяма степен добринася към справянето с нежелания лай.
Ако кучето често репетира нежелано поведение, шансът отново да се прояви се увеличава.
Превенцията е най-силният инструмент в началните етапи от справянето с нежелан лай.
Лаене на сигнал
Когато научим едно куче да лае на сигнал, ще му дадем ясна представа за разликата между сигналите за „Лай“ и „Тихо“.
Клаксон на кола, ремонтът на горния етаж, гръмотевица – колкото и добре да сме подготвени за очаквани, постоянни причини за лай, има и такива, които рядко можем да предвидим.
Tренировки за лаене на команда също биха били позлезни. Освен, че е доста забавен номер, когато научим кучето да лае на команда, ще може да му дадем ясна представа за разликата между „Лай“ и „Тихо“.
Също така, ще може много по-бързо да упражним и развием сигнала ни за „Тихо“.
ЗАПОЧВАМЕ С ЛАЕНЕ НА СИГНАЛ
Стъпка 1
Даваме хапка от много вкусно мезе на кучето ни.
Стъпка 2
Спираме да му даваме от лакомството и чакаме търпението на кучето да се изчерпа.
Стъпка 3
Може да не излае, но със сигурност би издало лек звук (измрънкване или по-силно издишване) с цел да покаже недоволство и да поиска наградата.
Стъпка 4
В момента, в който чуем дори най-малкия звук от кучето, казваме Браво и даваме награда.
Стъпка 5
Кучето постепенно ще се отпусне и ще научи, че трябва да издаде звук и дори да излае, за да получи наградата.
Стъпка 6
След като кучето започне да лае за наградата, може да го научим на думата за лай, например „Дай глас“.
- Казваме "Дай глас" момент преди да излае, след което казваме Браво и даваме награда.
След като научим кучето да лае за наградата и представим думата за лаене, е изключително важно още в същата тренировка да го научим и на сигнала за „Тихо“.
В противен случай, кучето ще лае всеки път като види лакомство.
СИГНАЛ ЗА ТИХО
Стъпка 1
Показваме лакомството на кучето, без да му казваме нищо и кучето най-вероятно ще излае.
Стъпка 2
Отдръпваме лакомството назад и без нищо да казваме, търпеливо изчакваме кучето да спре да лае.
Стъпка 3
В момента, в който спре, дори за секунда, казваме Браво и даваме награда.
Стъпка 4
След като кучето разбере, че вече не е нужно да лае за лакомството, представяме и думата за „Тихо“.
- В момента, в който кучето замълчи за 1-2 секунди, казваме "Тихо" и даваме награда.
Стъпка 5
Когато кучето схване идеята за „Тихо“ може да варираме между „Дай глас“ и „Тихо“ с цел да упражняваме двата сигнала.
- Ако кучето ни има проблем с лая, разбира се, наблягаме над "Тихо".
Стъпка 6
Повтаряме стъпките всеки ден, редовно и след този процес, дори и кучето да се разлае, ще знае точно какво означава „Тихо“.
Видеa
Допълнителни насоки
Без наказания или негативна реакция от наша страна, когато кучето лае
В много от случаите, лаят е породен от страх или несигурност и не е добра идея да го третирате с негативно отношение.
Ако позитивно прекъсване с „Тихо“ не проработи, просто се премахваме или се отдалечаваме от разлайващия фактор.
Проактивност наместо реактивност
Не чакаме кучето да се разлае и чак тогава да му обясняваме, че не искаме да лае. Когато е силно фокусирано върху обект, до степен на лай, способността му да разбере, или изобщо да ни чуе, е почти нулева.
Концентрираме се върху кучето и това, което комуникира с очите и тялото си. С правилната подготовка е лесно да се забележи, когато едно куче обмисля да лае.
Нашата проактивна мисия е да го уловим преди да излае и да привлечете вниманието му с „Погледни ме“ или „Тихо“ и да наградим.
Ако трябва, започваме отначало
Прояваваме разбиране към кучето и създаваме ситуации, в които му е лесно да успее.
Ако се провали, какъвто и вид внимание от наша страна има шанс допълнително да насърчи поведението, така че просто се отдалечаваме от стимула и работим от последната успешна дистанция.
