Остави и Погледни ме

Първо ще научим "Остави", след това "Погледни ме", а накрая ще ги комбинираме

„Остави“ е фундаментално умение в комуникацията с всяко куче. Като такова, изисква да го научим добре, за да улесни по-нататъшно обучение. Дори и да получим резултати още след първите целенасочени тренировки вкъщи, ще минат няколко месеца, докато видим стабилни резултати в реални ситуации, както вътре, така и навън.

Освен за на храна на плота и по улицата, добре научената комбинация от „Остави“ и „Погледни ме“ може да се ползва за подминаване на всякакви дразнители, като хора, котки и други кучета.

Как да подходим към обучителния период?

Точно защото цялостното усвояване на „Остави“ отнема време, важно е да менажираме както кучето, така и средата, в която живее. Преди да минем към конкретните стъпки за учене на „Остави“, ще покрием нужните основи от теория и практика зад успешното усвояване на това умение.

Комуникация

Важно е да отбележим, че не ползваме „Остави“ с цел кучето да пусне нещо, което вече е захапало. Целта е да научим кучето изобщо да не взима изкушения, освен ако не ги предлагаме ние.

Ако кучето просто си е откраднало чехъл или дистанционно (или пък кокал по време на разходка), можем да приложим „Трампа“. Единствено ако подозираме, че е изяло нещо опасно, можем да бръкнем в устата му и да го извадим.

„Трампа“

„Трампа“ е инструмент, чрез който избягваме конфликт с кучето – позволява ни достъп до ресурса му без да се налага да го отнемаме насилствено. Наместо да рискуваме кучето да ни възприеме като конкурент (особено възможно при породи „пазач“), правим честна размяна – ресурс срещу ресурс.

Ако кучето ви не е развило проблем с пазене на ресурси, приложението на тактиката ще ви бъде още по-лесно.

Контрол над средата

Когато кучето ни системно проявява нежелано поведение, важно е да мислим в насока „превенция“, а не „наказания“. Ако то открие нещо вкусно и си го отмъкне, а ние го накажем за това, ще нарушим не нежеланото поведение, а връзката и доверието между нас.

Дори и да видим мним ефект и кучето престане да яде боклуци и храна от масата, това поведение ще изчезва, когато ви няма около него.

В пъти по-ефикасно и полезно за кучето е да приложим превантивни мерки, с които да минимизираме проявата на нежелано поведение.

Превантивни мерки

Прилагаме мерките, докато трае обучението за „Остави“.

Причината да го правим е, че много от нежеланите поведения са самонаграждаващи. Кучето открива храна на плота, взима я и след време отново проверява за лакомство там. Затова, стараем се да държим обстановката вкъщи възможно най-подредена, с всичко „ценно“ извън кучешки достъп. Така, колкото по-рядко получава възможност да ни открадне чорапите, например, толкова по-рядко ще иска да го прави в бъдеще.

Що се отнася до разходките навън, те са прекрасен повод да се научим да наблюдаваме внимателно какво има под носа на кучето ни. При по-сериозни случаи, се стараем да държим кучето на къс повод през по-голямата част от разходката, особено покрай най-рисковите зони. Допълнително, може да предприемем приучаване към намордник, с което също да намалим проявите на нежеланото поведение (ядене от земята), докато трае обучението за Остави.

Намордник

Приучаването към намордник въобще не е задължително, но е по-лесно от научаването на добро „Остави“, което прави тази стратегия подходяща за по-сложни случаи. Чудесен е за ситуациите, в които искаме да пуснем кучето ни на свободно, без да се притесняваме, че ще намери и изяде нещо. Разбира се, процеса на приучаване отново отнема поне седмица, тъй като е изключително важно да подходим с търпение спрямо темпото на конкретното куче.

Всичко това е с цел да носи намордника с желание, без да му пречи. Затова препоръчваме и намордник тип „Кошница“ (Basket muzzle), през който могат да взимат награди, да пият вода и да си отварят устата с цел вентилация. (Когато им е топло…)

За някои хора, може би тези насоки звучат като „много неща за вършене“. Приемат, че по-строг метод ще даде по-бърз (и грешно разбиран като „по-добър“) резултат в обучението на умението. Други дори се отказват и приемат кучето си за „невъзпитаемо“. В действителност…

„Остави“ е лесна за научаване концепция за всяко куче

Основните Стъпките са следните:

Остави

За успешен старт на тренировката, привличаме вниманието на кучето като му дадем едно-две лакомства.

Ниво 1 – Затворена ръка
Показваме лакомството в ръката си и веднага я затваряме, за да предотвратим достъпа му до това, което държим. 

Ниво 2 – Отворена ръка
Ако кучето се справя добре с лакомство в затворена ръка, я отворяме за секунда и ако не опита да вземе лакомството, веднага казваме „Браво“ и го подаваме.

Ниво 3 – На земята
Вдигаме трудността, като повтаряме Ниво 1, но вместо да държим лакомството, го поставяме на земята и го покриваме с ръка, ако кучето се втурне към него.

Ниво 4 – Вдигане на ръката
На принципа на Ниво 2, ако кучето се справя добре, може да работим над това постепенно да вдигаме ръката си от лакомството на земята, така че да не е покрито.

Ниво 5 – Представяме сигнал за „Остави“
След като кучето очевидно е схванало какво се иска от него като действие, може да представим думата „Остави“.

Ниво 6 – Вдигаме интензитета (трудността) на дразнителя
Вместо да поставяне лакомството внимателно на земята, започваме да го пускаме да пада от все по-високо.

Погледни ме

По природа, кучетата са много любопитни животни и трябва да отделим допълнителни усилия, за да се фокусират върху нас.

В най-базовата си форма, обучението на кучета е пряко свързано с това да спечелим вниманието им. Ако не са фокусирани върху нас, може да се сбогуваме с какъвто и да е шанс:

Фокусът към нас е жизненоважна концепция, която ще контролира вниманието на кучето покрай потенциално разсейващи фактори (други кучета, коли, хора, лаене в далечината) и ще помага да го привлечем към нас.

Привличаме вниманието на кучето като му дадем едно-две лакомства.

Ниво 1 – Лакомство между очите
Взимаме лакомство и го държим между очите си. Ако е нужно, издаваме някакъв звук с уста за допълнително концентриране фокуса му върху нас.

Ниво 2 – Пръст между очите (Жест)
След няколко успешни опита с лакомството между очите ни, поставяме показалец между очите си, с цел да привлечем внимание на кучето.

Ниво 3 – Изчакваме поглеждане без жест
Постепенно стигаме етап, в който може да държим ръцете си нормално и без да ползваме лакомство или да поставяме пръст между очите си, кучето само да се сеща да ни погледне в очите за награда.

Ниво 4 – Представяме сигнал за „Погледни ме“
След като кучето схване идеята, че колкото по-бързо ни погледне, толкова по-бързо ще кажем „Браво“ и ще получи награда, започваме да представяме думата „Погледни ме“.

Ниво 5 – Добавяме движение
Когато добавим фактора „Движение“, към което и да е умение, има нужда да върнем кучето няколко стъпки назад.

Ниво 6 – Увеличаваме трудността и се упражняваме възможно най-често
Упражняваме се в различни среди, като започваме от по-спокойни, като улицата пред вкъщи.

След като вече сме научили „Остави“ и “Погледни ме” поотделно, сме готови да ги комбинираме, за да научим изключително могъщо умение срещу разсейващи фактори (дразнители). Било то храна на масата, други кучета, котки или играещи деца в парка.

Все пак, преди да продължим, искаме да представим едни реалистични очаквания. Следващата част отнема най-много време и изисква постепенно вдигане на критериите.

Да, започваме от ниво „остави една гранулка в ръката ми или на земята и ме погледни“, но ако кучето изпитва трудност да направи това, шансът ни за успех в реална ситуация е абсолютно нулев.

Представяме си следната аналогия

Сравняваме нивата на това умение (Остави и Погледни ме) с ученическите ни класове (от 1 до 12).

Ако оставянето на една гранула и откъсването на фокус от нея е ниво 1-ви клас, то подминаването на друго куче или случайно срещната храна по пътя, докато ни гледа е ниво 12-ти клас.

Ако кучето не може да ни погледне, докато има лакомство на земята (или любима играчка), да искаме вниманието му покрай силни дразнители (като кучета и котки) е същото, като да караме първокласник да решава матура за 12-ти клас. С други думи, абсурдно!

Надолу показваме какви са стъпките, чрез които научаваме кучето да се фокусира към нас покрай дразнител или нещо желано. Също така, споделяме и показваме кои са някои от главните критерии за покриване.

Комбинация от "Остави" и "Погледни ме"

Награждаваме кучето, когато отклони вниманието си от лакомството и го насочи към нас.

Ниво 1 – В ръката
Показваме лакомството в ръката си и казваме „Остави“.

Ниво 2 – На земята
Вдигаме трудността, като повтаряме Ниво 1, но вместо да държим лакомството в ръка, казваме „Остави“ и го поставяме на земята.

Ниво 3 – Вдигаме интензитета на дразнителя
Казваме „Остави“ и пускаме лакомството да пада от все по-високо, вместо внимателно да го поставяме на земята.

Ниво 4 – Добавяме движение
Да ходим заедно с кучето около храна на земята.

Ниво 5 – Целенасочено увеличаваме трудността
Нужно е да упражняваме това умение под все по-сложни критерии, в различни среди и покрай приличен набор дразнители, че да го развием до ниво, в което да бъде приложимо в реални ситуации.

Ниво 6 – Развиваме умението да важи за всичко
Добре научено „Остави“ и „Погледни ме“ може да важи при срещата с любими или непознати хора или дори при подминаването на котки и други кучета.

Видео

Сподели как обучаваш кучето си

Включи се във Facebook групата на DoggoFriends и сподели как учиш „Остави и Погледни ме“.

Допълнителни насоки

Доближаваме се до нивото на кучето си… буквално

Когато сме клекнали на коляно или седнали на удобно място, ще успеем по-лесно да изкомуникираме „Остави“ на кучето си. Това помага на кучето да се фокусира в нас, което ни води до по-бърз резултат.

Награждаваме в точния момент

Стремим се да наградим кучето точно когато се отдръпне от „изкушението“, което искаме да остави. Дори и да изглежда, че го е направило по случайност, за части от секундата, пак заслужава награда.

 Повече игра, отколкото команда

В стремежа си за мигновен резултат, често може да вдигнем трудноста на играта и да попаднем в сценарий, където кучето се проваля 2-3 повторения поред.

Случи ли се така, значи сме избързали прекалено на този етап и ще е най-добре да се върнем няколко стъпки назад. Наместо да пришпорваме прогреса, може да потренираме по-лесната версия преди отново да вдигнем критериите.

Не забраняваме, а насочваме вниманието

Идеята зад комбинацията от „Остави и Погледни ме“ не е да забраняваме, а да насочим вниманието на кучето към друго, желано от нас, действие.

Например, да легне в собственото си легло, където да получава награди или нещо вкусно за дъвчене, наместо да „преследва“ оставена храна на плота. Или да ни погледне и да си продължим заедно по пътя, когато случайно засечем нещо вкусно на земята или пък друго куче на отсрещния тротоар.

Кучето оставя, но също така откъсва вниманието си от желаното нещо.

Задаваме сигнала само веднъж

Ако повтаряме „Остави, остави, остави“, рискуваме кучето да приеме, че реалната дума е „остави-остави-остави“ наместо просто „остави“.

Отвикването от типично човешкия навик да повтаряме какво искаме е трудно, но е изключително важно. Свикнете ли да изчаквате поведение след изречен веднъж сигнал, ще ускорите тренировъчния процес неимоверно.

Определяме стойността

Препоръчително е лакомството, което получава за награда, да бъде със същата или близка стойност до „изкушението“, което очакваме да остави.

Започваме с оставяне на гранули по земята; когато кучето ги остави, награждаваме с друга гранула. В по-напреднали тренировки, би било нечестно да очакваме от кучето да остави парче пица на земята, което отново да наградим с едва една-две гранули.

Справяне с безпокойството

Ако забележим, че кучето ни е превъзбудено по време на разходка (или дори вкъщи), може да поупражняваме най-лесната версия на „Остави“ за 2-3 минути.

Честото получаване на награди ще го фокусира, а нужното търпението, което ще прояви, за да получи всяка една, ще му помогне в превъзмогване на превъзбудата и ще го успокои.

*Ако кучето продължава да се тревожи и е неспособно да се фокусира в упражнението, може да започнем с друга, по-раздвиждаща занимавка (от урока ни за Тренировка с примамка) преди да опитаме отново Остави.

*Ако и това не подейства, значи просто все още не е подготвено за подобно ниво стимули и е най-добре да се махнем от ситуацията.

Храненето като игра или обогатяване, а не ритуал

Не използваме „Остави“, за да караме кучето да чака все по-дълго пред желано нещо. (било то лакомство, играчка, или купата му за хранене; особено пред купата за хранене!)

Така нареченият Ритуал за Хранене е напълно ненужен. Наместо него, превръщаме времето за хапване в тренировка или поле за представяне на разнообразни обогатяващи занимания под формата на кучешки пъзели.

Ползваме KONG-играчки (пълнят се с храна, подходящи са и за BARF/БАРФ), снъфъл мат (рошав килим, при който да ползва обоняние, за да намери и изрови храната си) и редица други.

За разлика от безпредметното чакане пред купа, храненето под формата на тренировка или обогатяващо действие поощрява истински и гради търпение (а и други качества) у кучето ни.

Контролираме ситуацията

Ако в даден момент кучето не е ограничено и забележим, че системно се насочва към плота с цел да си открие храна, се стараем да прекъсваме поведението още докато се насочва към плота, преди изобщо да го е „проверило“ за храна.

Може да го прекъснем с „Остави“ или друг сигнал, който смятаме за по-подходящ в дадената ситуация.

След като го прекъснем, важно е веднага да го насочим и да придадем стойност към желано от нас поведение.

Например, каним кучето да отиде в леглото си и му даваме нещо вкусно за дъвчене или няколко награди, които да си събере директно от леглото.

Целта на заниманието е кучето да откъсне вниманието си от разсейката и да го насочи към нас. (или към конкретна задача/игра)

Как се справяме, докато не наблюдаваме кучето

В моменти, когато не сме около кучето (или не го наблюдаваме постоянно) и все още нямаме добре развито „Остави“, можем да ползваме помощни средства – клетка или заграждение.

В отделен урок говорим как приучаваме кучето към клетка, така че да обича да прекарва времето си там, без да роптае, когато го затворим за определен период.

Все пак, дори в моментите, в които кучето е покрай нас и го наблюдаваме, има шанс да насочим вниманието си другаде само за момент, което да му даде перфектната възможност да се докопа до нещо, което не трябва.

Точно затова е изключително важно да сме осъзнати относно всичко в дома ни, което не е негово, но е на негов достъп. При вече откраднат предмет правим „Трампа“, след което правим и няколко повторения на „Остави“ с предмета преди изцяло да го приберем.

Най-вече, взимаме си поука и прилагаме нужните мерки, за да няма повече опцията да достига до конкретния предмет, когато не го наблюдаваме.

От парти-трик до реално умение

Практикуваме „Остави и Погледни ме“ с лакомства, играчки и различни предмети из къщата, двора и улицата. Така превръщаме сигналите от просто готин трик, в реално умение, с напълно реални ползи, както за нас, така и за кучето.

Важно е да не забравяме, че, както и при хората, майсторството във всяко умение отнема време и отдаденост. Зависимост от кучето, научаването на добро „Остави и Погледни ме“ може да отнеме седмици, месеци или дори над година. 

От команда до начин на поведение

Продължителните тренировки с различни предмети в разнообразни среди ще превърнат комбинацията от Остави и Погледни ме в начин на поведение за кучето. До няколко месеца ще забележим момент, в който дори няма да ни се наложи да изричаме „остави“.

Фактори в околната среда (била тя вкъщи или навън) ще подсказват на кучето, че се намира в ситуация за „Остави“ и то самичко ще започне да подминава храна по земята, тичащи кучета и котки, или запратени в ъгъла чехли.

От гранула на земята, до храна на улицата

Фокус в ръка

Не е задължително да упражняваме единствено очен контант. В предходното, както и други наши видеа може да сте видяли как чрез тази игра концентрираме куче в ръката ни.

Освен за силно фокусиране на кучето в нас покрай дразнители, това може да бъде полезно за ученето на умения и разнообразяването на тренировката, чрез различно поднасяне на храната.

В това видео се вижда, че ползите от това да научим кучето да хваща падащо лакомство (нещо толкова просто-звучащо) са наистина уникални.

Марон – силно реактивен към други кучета, но за щастие достатъчно лаком и добър във Фокус в ръка (Magic hand). Имаше моменти, в които се виждаше, че не му е лесно, но въпреки средата, успяваше да запази концентрация.

В реална среда, където кучето има дом и стимулите могат да бъдат представени постепенно, чрез менажиране на разходките, всичко това има много по-силен и дълготраен ефект!

Виж още примерни тренировки

Разгледай YouTube канала на DoggoFriends и виж още видеа на тази тема.