Унищожителни поведения
Дори кучето да не хапе нас, ръфането на предмети или мебели в дома ни също може да се превърне в доста неприятен проблем. Ясно е, че никой не иска дистанционното, дивана и чехлите да са полусдъвкани. Подобно поведение обаче може да бъде опасно за самото куче, в случай, че си хареса вещ, която ако успее да изяде, би му навредила.
В подобна насока, ако ситуацията беше с човешко бебе, какво бихме направили? Най-вероятно, когато погледа ни не е фиксиран върху бебето, то ще бъде в кошара или оградена и обезопасена зона. Същото важи за бебета кучета и дори пораснали, които не са учени на къщни навици.
Стрес/тревожност при раздяла
В много случаи, кучетата ръфат, разкъсват или унищожават неща, от тревожност, че са сами.
Tревожността при раздяла може да има следните симптоми:
- Лаене и скимтене (повечето случаи)
- Стоене до входната врата на жилището
- Унищожителни поведения към покъщнината и към себе си.
- Да върши нуждите си из дома.
- Да ни следва навсякъде, когато сме си вкъщи.
- Да отказва да яде без наше присъствие.
Тук отново приучаването към легло или клетка е нужна основа за справянето с тези поведения.
Технически погледнато, това кучето да бъде спокойно, докато ние не сме си вкъщи, е просто добра комбинация от приучаването към легло и отработени факторите за Време, Разстояние и Дразнители.
Целта отново е да създаваме тренировки, извън ситуациите, в които ни се налага да излизаме, че да научим кучето какво искаме да прави, когато ние не сме при него.
Доброто приучаване към Легло (Място) е основата, от която имаме нужда, че да научим кучето да бъде спокойно, когато остава само.
В случая, не искаме да изпитва силна тревога, а искаме да си лежи спокойно в леглото. Разбира се, не може да стои в леглото (или клетката) през цялото време, особено ако ни няма за дълго, но бихме искали да предпочита да прекарва повечето си време там.
Стъпка 1
Уверяваме се, че факторите Време, Разстояние и Дразнители са добре научени.
- Време - Може ли кучето да стои в мястото си за дълго (над 5-10 минути), докато ние сме при него?
- Разстояние - Може ли кучето да стои в мястото си, докато ние се отдалечаваме, излизаме от полезрението му или дори отиваме в друга стая за няколко секунди/минути?
- Дразнители - Кучето може ли да стои спокойно на мястото си, докато ние дрънкаме с ключовете, обуваме обувките си, гримираме се, обличаме якето си, говорим по телефона, отиваме до тоалетната и т.н.? Всяка една част от ритуала ни на излизане се упражнява много постепенно и поотделно.
- Ако отговора на дори един от тези въпроси е "Не", е нужно да минем отново през урока за приучаване към клетка/легло.
Стъпка 2
Ползваме добрата основа в приучаване към легло/клета, за да привикнем кучето да стои само, докато ние сме в друга стая.
- Да си е в леглото или клетката в хола, докато ние готвим в кухнята.
- Да си е в леглото в спалнята, докато ние гледаме филм в хола.
- Не че има нещо лошо в това да гледаме филм, докато кучето ни е при нас, но е добре за него да е подготвено за реалност, в която се налага да стои в спалнята, докато човека прави нещо в друга стая.
Стъпка 3
След като кучето се чувства удобно да стои само за различни периоди, в отделна стая, докато ние сме вкъщи, минаваме през ритуала ни за излизане (обуваме обувки, грабваме ключове и портфейл) и този път наистина излизаме за около 5-10 секунди.
- В случая искаме кучето да остане в леглото си, докато ние сме "навън".
- Ако се върнем след 10 секунди и кучето е станало от леглото си и ни чака пред вратата, го каним отново в леглото му и опитваме пак, но този път излизаме за по-кратко.
- Ако и тогава изпитва трудност, дори не е нужно да излизаме, а правим няколко повторения, в които просто посягаме към дръжката на вратата, след което се връщаме при кучето и му даваме награда.
Стъпка 4
В случай, че кучето е запазило спокойствие и е останало в леглото си, веднага отиваме при него и даваме награда.
- В тези ситуации е добра идея да хвалим кучето с по-спокоен тембър, за да не предизвикваме излишна възбуда.
Стъпка 5
Опитваме отново, но излизаме за по-дълго време, 10-20 секунди и отново се връщаме и даваме награда.
- Ако сме в апартамент, може да викнем асансьора, като допълнителен дразнител.
Много хора оставят различни играчки на кучетата си, за да си играят с нещо и да не им е скучно.
Окей е да оставим няколко безопасни дъвчалки, но да оставяме играчки, докато кучето е само, крие известна степен рискове:
- Ако реалната причина за унищожителните поведения е тревожност, а не скука, както е в повечето случаи, кучето въобще няма да погледне играчките.
- Дори да реши да се заиграе с играчките, това рискува да вдигне още възбудата му и да бъде още по-неспокойно, което допълнително да катализира нежеланите поведения.
- Може да реши да дъвче и погълне част от играчката, което да се окаже опасно за здравето му.
Искаме кучетата ни да бъдат спокойни, да не правят нищо и най-вече да спят, докато нас ни няма.
Ако плануваме да оставяме кучето за дълго, предварително се стараем да му обърнем качествено внимание за физическа и ментална тренировка.
Важно е да придадем структура и смисъл в занимавките ни с тях и да се фокусираме не само върху физическата, но и менталната им енергия, за да постигнем желания ефект.
Ако ходим на работа всеки ден, се стараем да отделяте между 30-60 минути пълноценно време с кучето преди да го оставим само вкъщи.
Ако страхът от раздяла е сериозен, си отделяме един-два уикенда, в които да приложим проактивния подход за тренировки.
Излизаме за момент, връщаме се и даваме награда. Степенно вдигаме интервала време, за което оставяте кучето само и работим върху успеха му.
А ако кучето унищожава предмети и мебели, докато сме си вкъщи?
Контрол над кучето и средата
Когато не сме си вкъщи или не наблюдаваме кучето, почти всяко едно нежелано поведение може да бъде предотвратено с правилен контрол над кучето и средата, в която живее.
- Почти всяко куче, било то бебе или пораснало куче без навици, ако има възможността, ще направи избора да "унищожава" каквото си намери, когато го оставим само.
- Нереалистично е да очакваме кучето ни да предпочита да дъвче предложените от нас дъвчалки, вместо стола, чехлите или дивана, без активно да му помогнем в създаването на този навик.
- Aко кучето успешно се докопа до нещо извън позволеното или видим, че има афинитет към конкретна мебел (ръба на дивана например), имаме ясен знак, че не контролираме достатъчно добре средата му.
- Първата стъпка е да намерим най-подходящия начин да менажираме и кучето, и средата, в която живее.
- Най-ефективният начин да постигнем резултати е като го приучим добре към клетка, заграждение или обезопасена зона и да го държим там, когато не го наблюдаваме.
- Чрез добро приучаване към клетка или заграждение, може да ограничим кучето в място, където правилният избор е единственият избор. А именно, да дъвче вкусните, но безопасни дъвчалки, които сме оставили на негов достъп.
- По този начин, кучето рядко ще получава възможността да ръфа непозволени неща и въобще да го развива като навик.
- Междувременно, това ще ни даде възможност да го научим на желаните от нас поведения и с честа практика и поощрение да превърнем тях в навик.
- След известно време и развитието на някои ключови умения, постепенно отпускаме контрола и предоставяме все повече свобода.
Техника за пренасочване
Опознаваме кучето
- В началните етапи от ученето на къщни навици, когато кучето е извън клетката или заграждението, е добре постоянно да го наблюдаваме.
- Така ще опознаем поведенията, които предхождат нежеланите, което ще ни помогне успешно да приложим техниката за пренасочване.
Да бъдем предвидливи
- Ако прекъснем кучето момент ПРЕДИ да прояви нежеланото поведение, ще видим много по-бързи резултати.
- Например, в момента, в който се запъти към частта на дивана, която обича да ръфа, веднага може да го извикаме, още преди да стигне.
- Стараем се да прекъсваме кучето с позитивни сигнали, свързани с награда, като Ела, Тук или Виж, вместо със строг тон и "Не".
Фокусираме се върху какво искаме, а не какво не искаме
- Допълнителната тънкост, след като прекъснем и извикаме кучето, е да го насочим към желано от нас поведение.
- Кучетата се учат най-ефикасно, когато им показваме какво искаме от тях, а не какво не искаме.
- В случая, не искаме да ръфа дивана, но искаме да си ръфа дъвчалката, която ние сме му дали, в неговото си легло.
- Упражняваме или улавяме с награда поведенията, които ни харесват и извън тези ситуации на пренасочване.
- Главната цел, чрез постоянство в обучението, е да изградим желаните поведения да бъдат по-силни от нежеланите.
Когато все пак се докопа до чехъла
Ще има моменти, в които неволно да изпуснем кучето от поглед и да се докопа до нещо непозволено, като дистанционното, някой чехъл, чорап или просто ръба на някой шкаф.
Малко нестандартно за типичния ни формат, но този път първо ще покрием какво НЕ правим в тези ситуации.
- Не отнемаме насила предмета, освен ако не е опасен за кучето.
- Да им отнемем и забраним нещо, което е интересно за тях, има сходен ефект като при хората - става още по-интересно.
- Особено ако имаме куче порода пазач, чрез отнемането на предмета, който кучето възприема като ресурс, рискуваме да нарушим връзката си с него и да се представим като конкурент, а не партньор.
- Дори кучето да не пази предмети от нас, ако често му се отнемат неща, които си е "откраднало", може да развие този навик към други членове на семейството.
- Независимо от случая, не се караме и не наказваме кучето!
Какво правим?
- Добре е кучето само да направи избора - да остави предмета и да дойде при нас за награда или да прави нещо друго. (например, да си отиде в леглото, където също ще получи награда)
- Може да го мотивираме да остави чехъла или ръба на дивана, като раздвижим негова любима играчка по забавен начин, така че да го заинтригува и привлече.
- В случай, че играчката не свърши работа, може да привлечем вниманието на кучето с лакомства.
- След като пренасочим кучето от ръфането към нас, с помощта на лакомство, е добре да отделим 1-2 минути и да го насочим към желано от нас поведение (например, да стои в леглото си за няколко допълнителни награди), преди изцяло да го оставим намира.
- Ако просто дадем една награда, след като го примамим, шансът е, че отново ще се върне към дъвченето на чехъла или дивана и всъщност, по този начин, награждаваме нежеланото поведение.
- Ако кучето е развило навик да дъвче мебели, които нямаме опцията да приберем или преместим,е важно да помислим за начин, по който да ограничим достъпа му до тях.
Когато се заиграва с метлата, докато чистим
Показваме на кучето алтернативен начин начин на държание в подобна ситуация.
- Ако имаме подобен проблем е важно да създаваме тренировки с конкретната цел да покажем на кучето как бихме искали да се държи в подобни ситуации.
- Не чакаме момент, в който ни се налага наистина да чистим, тъй като няма да имаме търпението и фокуса качествено да научим кучето на желаното от нас поведение.
Стъпка 1
Каним кучето да легне в клетката или леглото му.
Стъпка 2
Вадим метлата и я оставяме на земята.
Стъпка 3
Награждаваме кучето, че е запазило позиция и спокойствие.
Стъпка 4
Постепенно започваме да движим метлата все повече и междувременно даваме чести награди на кучето, че задържа позиция.
- Наш приятел или друг член на семейството може да помогне, като движи метлата, докато ние даваме награди на кучето.
Технически, това е упражнение за Място/Стой с Дразнители. Повече информация за тези умения може да откриете тук:
Остави
Може да ползваме добре научено „Остави“, за да обясним на кучето, че конкретен предмет не се пипа, независимо от ситуацията! Например…
Остави тези чехли или чорапи или който и да е предмет
- Ако знаем, че кучето ни има афинитет към конкретен предмет, било то чехлите, дистанционното или дори детските играчки (ако имаме такива в дома), може да тренираме "Остави" с всеки един от тези предмети.
- Разбира се, изключително важно е първо да имаме добра основа в "Остави", че да имаме надежда за успех с тези така желани от кучето предмети.
- Допълнително, може да поканим кучето в леглото му, ако виждаме, че е по-лесно да издържи на изкушението.
Стъпка 1
Взимаме предмет, който попринцип кучето обича да си краде и да ръфа. (например, чехъл)
Стъпка 2
Казваме на кучето „Остави“ и пускаме чехъла на земята.
Стъпка 3
Веднага даваме вкусна награда, че не пипа чехъла.
- Ако кучето хукне към чехъла, бързо го вдигаме от земята (или ако е на повод, го ограничаваме, така че да не стигне до чехъла).
- Не го наказваме, а просто опитваме отново, като правим следващите няколко повторения по-лесни.
- Вместо да пускаме чехъла да падне, го поставяме бавно на земята.
Стъпка 4
Преди да вдигнем чехъла от земята и да продължим с упражнението, може да го обиколим няколко пъти, докато държим кучето фокусирано в нас с чести награди.
Стъпка 5
Освен храна, може да ползваме любима кучешка играчка.
- Така допълнително учим кучето, че неговите играчки са по-забавни от чехъла, дистанционното или играчките на детето.
Стъпка 6
След като кучето свикне с пускане на чехъла на земята, без да му обръща особено внимание, може да започнем да го правим все по-интересен.
- Може да започнем да се заиграваме с чехъла или да го хвърляме все по-бурно и все по-надалеч.
Допълнителни насоки
Кучешки биберони
Дъвчалки и действия, които ние наричаме „Кучешки биберони“, могат да бъдат изключително полезни за спасяването на покъщнината и потенциално кучето ни.
Тъй като дъвченето е инстинктивно и съвсем здравословно поведение за кучетата, не е редно изцяло да го забраняваме.“ Важно да насочваме кучето към по-приемлива форма на това действие.
Разнообразие от дъвчалки ще ни даде възможност да предложим най-подходящата за кучето ни.
Освен дъвчене, има друг тип действия и видове кучешки биберони, към които може да насочим кучето.
Повече за Кучешките Биберони в урока ни за Спокойствие.
Ако оставяме кучето изцяло само, затворено в клетка, заграждение или обезопасена стая/коридор, е добре да се уверим, че не оставяме дъвчалки, които са лесни за поглъщане в големи размери.
Привличане на вниманието ни от скука
Често кучетата ръфат дивана, крадат дистанционното или чехъла, защото знаят, че това ни привлича вниманието.
За да не влезем в този капан е важно да им обръщаме внимание и в други, случайни моменти от деня, особено ако виждаме, че са спокойни и си кротуват без да пречат на никой.
Ако има дни, в които обръщаме повече внимание на кучето за нежелани поведения, отколкото за желани, това е ясен признак, че е нужно по-ефикасно да контролираме средата, в която живее.
Затваряне в клетка или заграждение
Предприемането на тази мярка изисква кучето да е добре приучено към клетка. Малко по-точно, стъпките за Време и затваряне на вратата са най-ключови.
Ако в конкретен момент сме твърде заети или ситуацията не ни дава възможност да сме изцяло фокусирани върху кучето, е най-добре да го оставим в клетката или заграждението.
Разбира се, мотивираме кучето да влезе вътре по собствена воля и преди да го затворим му предлагаме нещо занимателно като KONG или разнообразие от дъвчалки.
В случай, че се размрънка, но всички нужди са му покрити и нямаме възможност да го пуснем в дадения момент, е най-добре да го игнорираме, но също така да не пропускаме да му дадем някоя допълнителна награда, когато замълчи, дори за 2-3 секунди.
Когато го пускаме от клетката, отново е добре да го направим в момент, в който е в по-спокойно състояние.
