Намаляване на лакомствата
и други видове награди
"Ако го научиш с лакомства, никога няма да те слуша без!"
"Винаги ли ще ми трябват лакомства?"
"А кога ще мога да премахна наградите?"
Важно е да разберем, че като всяко живо същество, кучетата имат нужда от мотивация. Главният ествен мотиватор не само за животните, но и за нас хората, е храната. Разликата е там, че при нас има медиатора „пари“, докато при кучетата самата храна е „пари“.
Това не значи, че трябва да гледаме на даването на лакомства като „подкуп“. Би било също толкова подкуп, колкото е и заплатата, която получаваме всеки месец от работата ни. Единствената разлика е, че ние получаваме заплатата си веднъж в месеца, наведнъж, докато кучетата я получават постепенно, за всяка изпълнена задача, добре свършена работа или правилно изиграна игра.
Няма нищо лошо в това да даваме много и чести награди (на всяко повторение), за да държим кучето ни мотивирано. Особено, когато го учим на нещо ново или виждаме, че изпитва трудност в нова среда.
Често хората бързат да премахнат наградите в желанието кучето да ги слуша „просто защото трябва“. Освен, че това е малко лицемерна нагласа, дори да се постигне „послушание“, то ще бъде изключително хлабаво.
Препоръчваме до към края на юношеството (около 1 година и 8 месеца) или в първите 2 години от обучението (ако сме осиновили пораснало куче) да не мислим особено за премахване на наградите, а винаги да имаме на ръка разстояние (ако сме вкъщи) или в торбичка за лакомства (ако сме навън).
Как всъщност се премахват наградите? Краткият отговор тук е – Не се премахват. С времето, може постепенно да научим кучето да следва насоки без награда пред очите си, да разредим даването на лакомства, както и да ползваме различни награди/мотиватори от храна (например, играчки или околната среда).
Започваме много постепенно приложение на тези стратегии от сравнително ранна възраст.
Как да научим кучето да следва насоки, без да вижда награда пред себе си?
Без предходно обучение, повечето кучета не умеят да следват насоки, освен ако не държим или носим някакъв вид награда в себе си.
Призрачна бисквита
Стъпка 1
Слагаме лакомствата в джоба, торбичка за награди или в купа до нас.
Стъпка 2
Показваме на кучето, че не държим награда в ръцете си.
Стъпка 3
Държим позицията на пръстите сякаш имаме лакомство в ръката си и примамваме кучето към желано поведение.
- Ако поведението е добре усвоено, може да мотивираме кучето директно с жест или с вербален сигнал.
Стъпка 4
След като успешно изпълни поведението, маркираме с Браво и взимаме лакомство от джоба, торбичката или купата и даваме наградата.
- Най-добре да започнем упражнението, като държим наградите в джоба или в торбичка за лакомства.
- В случая, ако държим лакомствата в купа настрани от нас, би било най-трудно за кучето, тъй като наградите очевидно не са в нас, а на различно място.
Как да намалим броя лакомства, които даваме?
С един куршум, два заека... или три
Първата стратегия, с която разреждаме наградите, е като мотивираме кучето да направи повече от едно поведение, преди да дадем награда.
Стъпка 1
Започваме от максимум 2 поведения, преди да кажем Браво и да дадем наградата.
Стъпка 2
Постепенно добавяме по 1 допълнително поведение.
- Например, Завъртане, Сядане, Лягане и чак тогава даваме награда.
Стъпка 3
Винаги сме случайни в броя поведения, които искаме, преди да кажем Браво и да дадем награда.
- Понякога искаме 2, понякога 4, понякога 3, понякога дори само 1 и казваме Браво и даваме награда.
- Ключовата част тук, е че технически не разреждаме наградите, а маркера ни за награда (Браво), след който винаги се дава награда.
- Изключително важно е кучето да е усвоило добре всяко едно от поведенията поотделно с вербален сигнал или поне с жест.
- Ако все пак изпитва трудност, може да му помогнем, като го примамим към поведенията с лакомство в ръка.
Кратко обобщение за маркера Браво – Това е дума, която е добре да има следното значение за кучето – Изпълни желано от мен поведение, много съм щастлив, ще ти дам награда.
Ако не мислим да дадем награда, се стараем да не казваме Браво (или думата, която ползваме за този вид маркер), за да не „лъжем“ кучето и да не намаляме стойността на маркера. Често срещана грешка е да се казва маркера за награда, без да се дава награда, затова споменаваме този детайл и тук.
Ако искаме все пак да похвалим вербално кучето без да му даваме награда, може да ползваме друга дума, като „Добро момче/момиче“.
Случайна награда
Прилагаме тази стратегия спрямо нивото успеваемост на всяко отделно поведение.
- След като кучето усвои конкретно поведение (например, Легни), в конкретна среда (вкъщи или на улицата пред нас), може да казваме Браво и да даваме награда около 50% от случаите.
- Важно е да го правим на случаен принцип, така че кучето да не успява да предвиди кога ще получи награда и кога не.
- Ако поведението не е добре усвоено в дадена среда, се стараем все още да награждаваме почти 100% от случаите.
- Например, даваме сигнал на кучето да легне, докато сме в парка и то просто ни игнорира или ни гледа умно, но не се сеща да легне.
- В подобна ситуация може да му помогнем с примамка или жест и да дадем награда, но не е задължилтено да ляга.
- Ако виждаме, че изпитва трудност, е най-добре още известно време да упражняваме поведението в среда с по-слаби дразнители.
Различни видове награди
Играчки
В случай, че кучето обича някакъв вид игра с играчки, може да отворим врата с много възможности.
Стъпка 1
Основата, която е нужна тук е урокът ни за Пусни и Донеси.
- Ако кучето много обича даден вид игра, например дърпане с въже (и може да пуска) или гонене на топка (и може да я връща и пуска), може да ползваме тези действия като инструменти за поощрение.
Стъпка 2
Започваме да играем на дърпане (или гонене и носене).
Стъпка 3
Даваме сигнал на кучето да пусне.
- За разлика от урока ни за "Пусни", този път не връщаме веднага играчката, след като кучето я пусне.
Стъпка 4
Даваме сигнал на кучето да направи друго поведение.
- В началото искаме само 1 поведение.
- Да седне, да легне, да се завърти, да мине под нас или нещо друго, което знае добре и му е лесно и забавно.
Стъпка 5
След като кучето направи поведението, казваме Браво и веднага връщаме играчката или я хвърляме, за да я гони и донесе обратно.
Стъпка 6
След като подърпаме още 10 секунди или ни върне хвърлената играчка, отново даваме сигнал за „Пусни“ и повтаряме Стъпка 4 и Стъпка 5.
- Сходно с разреждането на лакомства, постепенно добавяме 2-3 допълнителни поведения преди да върнем играчката.
Околната среда
Ефектът, който опитваме да създадем е сходен с човешкото „напиши си домашното, преди да играеш с приятелите си“.
Стъпка 1
Както се разхождаме и кучето ни рязко се дръпва към дърво или храст, който иска да подуши.
Стъпка 2
Спираме на едно място и ако е нужно дори се отдалечаваме от храста като плавно издърпаме кучето към нас.
- Най-ефикасно би било ако успеем да предвидим ситуацията и да се спрем на едно място преди кучето да успее да се дръпне.
Стъпка 3
Даваме сигнал за внимание.
- Името на кучето или дума, която сме научили за тази цел, като "Погледни ме".
- Ако кучето не ни обърне внимание, а продължава да се дърпа към храста, просто си държим повода на късо, не мърдаме и чакаме търпеливо.
- Не се повтаряме! С други думи, не се опитваме отново да го викаме, за да ни обърне внимание.
- В първите опити може да отнеме около 30 секунди на кучето, за да разбере, че няма да мръднем и учудено да ни погледне.
Стъпка 4
След като кучето ни обърне внимание, дори за секунда, може директно да ползваме сигнала ни за освобождаване, да кажем „Окей, подуши храста.“ и да дадем достъп до желаното нещо.
Стъпка 5
Повтаряме стъпките в удобни моменти през разходката ни, като постепенно вдигаме критериите.
- Например, не само да ни погледне за секунда, но и да седне за момент, преди да го освободим към храста.
- Ползваме "Седни" за пример, но не е задължително да вдигаме критериите само със сядане.
- След като кучето свикне с концепцията, че най-прекият път към това, което иска, е да ни обърне внимание, може да упражняваме почти всяко едно поведение.
Стъпка 6
Други ситуации, в които да прилагаме стратегията за награждаване с околната среда са:
- При излизане от вкъщи, на прага на вратата.
- При влизане в парка.
- При влизане в кучешкото заграждение.
- При среща с познати кучета и човеци, в случай, че са склонни да ни асистират.
Влизане в кучешкото заграждение
Допълнителен пример за награждаване с околната среда.
Стъпка 1
Отиваме в непиков час, когато няма други кучета.
Стъпка 2
Отваряме вратата на заграждението.
Стъпка 3
Държим повода късо, така че кучето да не успява да прекрачи прага.
Стъпка 4
Търпеливо чакаме да ни обърне внимание.
Стъпка 5
След като ни погледне, казваме „Окей“ и влизаме в заграждението.
Стъпка 6
Постепенно искаме все повече поведения, преди да позволим влизане в заграждението.
Достигане до навик
С достатъчно практика и постоянство, рано или късно се достига до изграждането на навик.
Навикът е самонаграждаващ. Кучето „слуша“, защото му е навик, а не защото ще получи награда. Идва при повикване, защото винаги е правило това.
Въпреки факта, че в по-завършените етапи от обучението кучетата са послушни, без да имат конкретно очакване за награда, ние не спираме да ги изненадваме.
