Пазене на ресурси

Наченката да пазят ресурси носи потенциала да се превърне в сериозен проблем при всяко куче. Затова и едно от първите неща, които направихме с Дарко, е да поработим над нея. След видеото ще откриете и няколко главни съвета за справянето с пазене на ресурси:

Упражнение за размяна/“трампа“

Често хората чакат кучето първо да си открадне вещ, която не е за ръфане (дистанционно, чорап, чехъл или играчката на детето) и едва тогава правят размяна за лакомства. Това води до следните потенциални усложнения:

• Кучето започва активно да краде неща, за да ги разменя за награда. Или…
• Кучето започва да губи доверие в нас, защото научава, че „размяната“ е по-скоро форма на залъгване. Тъй като след размяна винаги прибираме или отнемаме изцяло предметите, кучето все повече отказва да прави размяна за лакомства.

Правилният подход е да създаваме симулирани тренировки, в които веднага да връщаме обратно ресурса, за който правим „трампа“. Така, ако случайно трябва да направим размяна за предмет, който не може да върнем и се налага да приберем, това няма да навреди на впечатлението на кучето. В ума му ще преобладава мисълта, че в повечето случаи получава обратно нещото, за което е направило размяната.

Стойност на ресурса и стойност на лакомството

Когато правим размяна, изключително важно е наградата, която предлагаме на кучето и ресурсът, който пази, да бъдат с еднаква или поне близка стойност. Точно затова започваме с целенасочени упражнения преди да се появи проблем, наместо да чакаме реална ситуация и да тренираме едва след нея. В контролирана тренировка може да подберем стойността на ресурса, който даваме на кучето, и да го съобразим с това, което ще му предлагаме.

Стартираме с това да дадем ресурс със сравнително ниска стойност и да правим размяна за нещо по-вкусно. Например, започваме с маслиново, кафеено дърво, корен за дъвчене или някоя не-чак-толкова любима играчка, за да свикне с идеята за размяна и че след нея ще си получи ресурса обратно. През всяка следваща тренировка, постепенно вдигаме стойността на ресурса, който е в притежание на кучето, и който искаме да разменим за лакомство. Паралелно вдигаме и стойността на лакомствата, с които правим размяната. В случая, Дарко ръфа говеждо ухо, за което правя размяна с току-що сварено пилешко месо.

Предлагане на лакомството

Често срещана грешка, е когато опитваме да направим „трампа“, но предлагаме лакомството от ръка. Това не действа при 90% от кучетата с този проблем, особено ако вече се съмняват, че ще бъдат залъгани и ресурсът ще бъде изцяло отнет.

Цаката е да хвърлим наградата настрани и то не само една, а няколко, както се вижда в това видео.

Споделено ръфане

Когато дадем дъвчалка, може да не я пускаме веднага, а известно време да я подържим (около минута), докато кучето ръфа от другата страна. Така създаваме илюзията, че си споделяме ресурса и допълнително развиваме толерантността на кучето към това ръцете ни да са покрай храната му.

Най-често, кучетата започват да пазят ресурс чак след като го пуснем и изцяло получат притежание над него. Но само защото не е имало проблем, докато сме държали ресурса, не означава, че кучето няма да реагира след като го пуснем и отново посегнем към него. Затова след като изцяло пуснем дъвчалката, отново се връщаме на упражнението с „трампата“.

Наказания

Когато посегнем към куче, което обича да си пази ресурси, най-честата реакция е да изръмжи, излае или дори бързо да хапне предмета и да избяга от нас. Тук много хора реагират първосигнално, карат се на кучето, наказват го и насилствено му отнемат предмета. Това води до следните потенциални усложнения:

• Кучето ще спре да пази предмети от човека, който го наказва, но ще го прави от страх и само защото знае, че този конкретен човек е по-силен и ще го надвие. За всеки останал член на семейството обаче, проблемът си остава и дори ескалира.
• Кучето спира да ползва тези по-учтиви предупредителни сигнали (ръмжене, лаене, бягане), защото знае, че нямат ефект и започва директно да хапе, без да предупреждава. Тези кучета наричаме „бомби със закъснител“. Те са най-опасни, защото не можем да предвидим дали кучето не се чувства добре и обмисля да захапе, тъй като тотално пропуска да ни предупреди.

Правилно е да проявим уважение и търпение. Когато кучето ни изръмжи, не е грешно да отстъпим назад и да му покажем, че уважаваме сигналите му. В действителност, кучето просто се опитва да каже, че го е страх да не му отнемем ресурса. Като го наказваме, единственото нещо, което постигаме, е да насеем още повече страх, безпомощност и неспособност за здравословна комуникация.

Контрол над кучето и средата

Ако видим, че кучето ни има афинитет да краде определен предмет, е добра идея да ограничим достъпа му до този конкретен предмет. Не е нужно да го правим през целия му живот, но е добре да установим качествен контрол над него и средата, в която живее, поне докато трае главната част от обучението. Така не се стига до нежелани кражби и изобщо не ни се налага да правим „трампа“ за предмет, който след това трябва изцяло да отнемем.

Приучаване към легло и цялостно обучение

Освен целенасочените тренировки за размяна, прекараме ли достатъчно време за правилно приучаване към легло (Място) и въобще цялостно обучение, с цел развитие на комуникация, ще се изгради нужното доверие и ще дойде ден, в който директно може да се посяга към Дарко и ресурса му, без той да изпитва нуждата, че трябва да го пази.

ПРИУЧАВАНЕ КЪМ КЛЕТКА