Разлики в кучешките породи

26/06/2020

Начало » Блог » Разлики в кучешките породи

Много бъдещи стопани не са сигурни какво куче ще им подхожда. За съжаление, дори да отделят време и да разучат темата, повечето източници на информация разчитат на остарели разбирания за разликите между породите.

Целта ни е да обсъдим няколко старовремски изказвания и да ви предоставим по-ясен възглед преди да изберете точния любимец за вас. А ако вече сте горд собственик на такъв, да ви покажем едно ново разбиране относно различията в породите.

История

През края на 1800-те, банда Британски богаташи създават кучешките шоута като наблюдателен спорт. От тогава, хора разхождат парадно кучовци с цел високо класиране в така наречената им “породна група”.

Тези породни групи са базирани на работата, която определени кучета, развъждани с тази цел, са извършвали. Например:

Дивеч-ретрийвърите, като лабрадори и шпаньоли, са в Спортната група.
Пазачите, като добермани и мастифи, са в Работната група.
Овчарски/Пастирски кучета от типа колита и овчарки са в… Овчарската група.

Модерното разбиране

Днешно време, повечето кучета са дупе-душещи безделници.

Това не пречи породната им група да влияе върху възгледа ни към тях. От развъдни организации често се срещат описателни характеристики за различните породи. Например, кучетата от порода в спортната група са внимаващи, кучета в овчарската група са схватливи и кучета в работната група – смели, но може би не особено подходящи за семейства с малки деца.

Тук обаче идва ударът над тези възгледи. Две десетилетия от кучешки изследвания показват, че кучета от една и съща група може да споделят определени умения, но приликите им свършват дотам.

Научни изследвания

13,000 кучета от 31 различни породи участвали в независимо проучване, водено от Кент Свартберг (Швеция, 2006).

Всяко куче било прекарано през курс, пълен със разсейващи звуци, изненади и различни хора, стоящи по трасето. Изследването показало, че нивата на игривост, любопитство, общителност и агресия между различните породи не зависят от породата, а от характера на всяко отделно куче.

Всъщност, резултатите били още по-странни. Оказало се, че Голдън Ретрийвъри са по близки по характер до Ротвайлери, отколкото до техните “колеги” от спортната група. А много от Боксерите били повече като Лабрадори, отколкото като други работни кучета.

Според изследването, повечето кучета се държат като породи извън породната им група, отколкото като други представители в тяхната собствена.

В допълнение, изследвания на кучешката интелигентност са показали, че става ли въпрос за умения от типа решаване на лабиринти и следване на команди, всички породни групи се представили почти еднакво, въпреки че някои определени кучета със сигурност били по-схватливи от други.

Значи ли това, че открай време кучкарите си измислят несъществуващи различия между породните групи?

Може би. Психологически изследвания, разглеждащи “пристрастност към потвърждение” показват, че като започнем да гледаме към нещо по определен начин, съвсем естествено и неосъзнато търсим доказателства, които да заздравят това виждане и игнорираме доказателства, които го оспорват.

Нашите възгледи

Вярваме, че за нас, хората, които просто искат възпитано куче вкъщи, породата определено би била от значение. Но не във връзка с явно невярните поведенчески характеристики, които масовата медия натяква.

От породата главно ни засягат три фактора:

Здравословните и физическите специфики на породата

Например, Лабрадорите имат по-голям риск за инфекция на ушите, сърдечни заболявания , висока склонност към затлъстяване и проблемни стави. Следователно трябва едновременно да водим активен живот, но и да не прекаляваме с физическото натоварване.

Дори кучето ви да не е породисто, препоръчваме да посещавате ветеринар възможно най-често за профилактични прегледи.

Как изглежда кучето

Визията няма нищо общо с характера, но някои хора държат на това.

Колко голямо ще стане

Колко ще порасне кучето, определено ни засяга от обучителна гледна точка.

Ако кучето е от представител на по-голяма порода, предпочита се някои ключови умения да се развият във възможно най-ранна възраст. Така ще може физически да се справяме с него като порасне. Особено ако ние самите не сме представители на голяма порода.

Разбира се, има и случаи с кучета, развъждани с работна цел (например различни видове овчарки и териери), при които трябва да се обърне специално внимание на силно изявените инстинкти (да пазят или преследват), селектирани през поколенията.

Всяка друга поведенческа характеристика, която ние лично наблюдаваме в едно куче, рядко е свързана с породата му. Едно от нещата, които най-често се опитваме да оценим, за да определим подход към обучението, е нивото енергичност на кучето. Това обаче е толкова относително, че едно кучило може да изпълни целия спектрум.

Затова, когато избирате вашия любимец, препоръчваме да не се водите по предпоставени породови качества, а да обърнете внимание на по-явен фактор, какъвто е енергичността на кучето.

Това може да постигнете като прекарате няколко часа, разпределени из 2-3 дни, с бъдещия ви косматко преди крайното решение да го вземете вкъщи.

Ако взимате кученце от развъдник, или малко куче от приют, уверете се, че има поне 60 (най-добре 80) навършени дни. След тази възраст специфичните характеристики на кученцето започват да изпъкват и стават по-лесно забележими.

Важно е да направите избор, базиран на типа куче, което би се вписало по-добре във вашия дом.

По-енергичните кучета изискват повече от вниманието ви, но се учат по-бързо.

По-малко енергичните не са толкова пакостливи и не изискват дълги разходки, но пък може да се мотивират по-трудно, което да забави обучителният процес.

Това в никакъв случай не ги прави „по-глупави“. По-скоро предоставя възможност за по-мързелив съвместен живот.

Финални думи

Действителността е много по-сложна и нюансна от начина, по който я представяме в тази скромна статия. Все пак, надяваме се, че ви изпращаме в правилна посока на мислене и успешно сме представили интересна гледна точка относно разликите между кучешките породи.