“Успокояващите сигнали” са термин, създаден от норвежкия треньор на кучета Турид Ругас (2005). Тези сигнали описват поведението, което кучетата проявяват, когато се опитват да намалят напрежението в даден момент.
При животните, които живеят в групи, е важно да има начини на комуникация, които да успокоят потенциално напрегната ситуация. Продължителни конфликти между отделните индивиди отслабват групата, като увеличат риска от наранявания и пречат на потенциалното сътрудничество.
Но успокояващи ли са наистина така наречените “успокояващи сигнали”?
Например, облизване на устни (или нос), отклоняване на поглед или прозяване, спадат както към “успокояващи”, така и към “стресови” сигнали. В този аспект можем да се запитаме има ли разлика между двата вида сигнали, или просто използваме различни начини да опишем подобни поведения?
Нови проучвания по темите се опитват да разберат по-добре функцията им. (Gazzano & al., 2010; Mariti & al.,2010; Mariti & al.,2014)
Като социални животни, кучетата са развили сложни форми на комуникация не само чрез езика на тялото, но и чрез вокализации. Някои сигнали са заплашителни – ръмжене, лай, показване на зъби и са предназначени да държат другите в дистанция.
Други поведения Ругас обобщава като „език на мира“.
Те са предназначени да запазят спокойствието между кучетата и да избегнат или прекъснат конфликтите. Тази втора категория на поведения тя нарича „успокояващи сигнали“, служещи по време на взаимодействие с други кучета или с хора.
Кучетата разчитат на своите сетива: на обонятелни, слухови и зрителни възприятия.
Те лесно възприемат миниатюрни детайли – бърз сигнал, лека промяна в поведението, очен контакт. Опитомените животни са толкова възприемчиви към сигнали, че кон може да бъде обучен да следва свиването на нашите зеници, а куче да отговоря на шепнещ глас.
Няма нужда да викаме, повтаряме команди или да преправяме тона на гласа си на дълбок и ядосан, за да може любимецът да ни разбира по-добре.
Ако игнорирате сигналите, чрез които кучето ви се опитва да комуникира с вас и дори го наказвате за тях по един или друг начин, то рискувате да му нанесете сериозна вреда.
Вследствие на това, някои косматковци могат да се откажат от използването на успокояващите сигнали, включително и в комуникацията си с други кучета.
Други могат да стигнат до отчаяние и разочарование и в резултат на това да станат агресивни, нервни или стресирани. Малките кученца дори могат да изпаднат в тежко шоково състояние, когато не успяват да комуникират с нас и да бъдат разбрани правилно.
Пример:
Повечето хора все още имат схващането, че трябва да звучат строго и доминантно, за да може кучето да „разбере кой е шефът“, но масово любимците намират този начин на комуникация за ненужно агресивен и се опитват да ни предадат това като използват успокояващи сигнали – облизване, прозяване, отклоняване на погледа, свиване на опашка и уши и т.н.
Всяко едно куче познава цялата гама от тези сигнали. За тях те са универсални. Кучетата по целия свят имат един и същ език, независимо от породата или страната, в която живеят и при тях липсва “езиковата” бариера, която съществува в общуването куче-човек.
Хората тълкуват успокояващите сигнали грешно, тъй като възприемат кучето си за „инато, твърдоглаво, неподатливо на обучение“ и следва наказание заради оказаното „непокорство“.
И така кучето е наказано, че се опитва да успокои човека си и да му покаже, че този начин на комуникация е ненужен, излишен и дори болезнен.
Когато вземем куче вкъщи, трябва да се запознаем с езика му, за да комуникираме правилно с него.
Като бонус, колкото по-бързо се научим да комуникираме с кучето си, толкова по-малко бели ще прави вкъщи.
Около 30 поведения могат да бъдат определени като „успокояващи сигнали“. Споделяме някои от основните:
Кучето може да се прозява и/или изтръсква, когато:
Заплашителните сигнали от наша страна (директно, рязко посягане или навеждане към кучето, продължителен очен контакт, бързи движения) винаги ще карат кучето да използва успокояващ сигнал.
Различни кучета биха използвали различен успокояващ сигнал.
Често използван успокояващ сигнал. Кучета чудесно го улавят, без значение колко е тънък. Понякога не е нищо повече от много бързо облизване, върхът на езика едва се вижда извън устата и то само за секунда.
Но другите кучета го виждат, разбират и реагират на сигнала.
За нас, забелязването става идея по-трудно.
Бързото, кратко облизване по носа се “хваща” по-лесно, ако гледате кучето отпред.
С него любимците се опитват да ни покажат главно, че това, което правим в даден момент, никак не им се нрави.
Кучето може да обърне главата си и да я наклони на една страна, изцяло настрани или да се завърти напълно, така че гърбът и опашката да сочат към този, когото се опитва да успокои.
Този сигнал се дава поради някоя от следните причини:
В повечето случаи този сигнал би накарал друго куче да се успокои и да отстъпи. Това е фантастичен начин за решаване на конфликти и се използва от всички кучета, независимо от възрастта.
Ако разбирате добре подобно поведение, следвайте примера им – да отстъпваме по време на конфликт с косматкото не е грешен подход.
Този сигнал често има двойно значение.
Спускането с предни крака в позиция на поклон може да бъде покана за игра, ако кучето се движи по игрив начин.
Когато кучето стои неподвижно, докато се покланя, по-скоро значи, че ползва сигнала, за да успокои някого.
Често, поканата за игра сама по себе си е успокояващ сигнал, защото кучето превключва от потенциално опасна ситуация към игра.
Пример:
Да речем, че в група от кученца, събрани на площадка, едно се страхува от другите в началото. Тогава, останалите го оставят на мира, защото забелязват страха му. След време, същото това куче решава да се приближи до останалите като използва игрови поклон веднага щом едно от другите кучета го погледне.
Чудесен пример за очевидна комбинация от лек страх, както и желание за участие в играта.
Много кучета приемат високата скорост като заплашителна и вероятно инстинктивно биха опитали да спрат този, който тича.
Отчасти, това е ловно поведение и се задейства от вида на бягащ човек или куче. Ако тичащият идва право към кучето, това включва заплаха и провокира защитен механизъм.
Куче, което е несигурно, се движи бавно. Затова, ако искате кучето ви да се чувства в безопасност, се движете по-бавно.
Пример:
Кучето ви идва много бавно, когато го извикате? Ако е така, проверете тона на гласа си – звучите ли гневно или строго? Бавното придвижване от негова страна е опит да ви успокои.
Друга причина за бавния ход – след повикването винаги идва поставяне на повод.
Наблюдавайте кучето си следващия път, когато го повикате. Дава ли ви успокояващи сигнали, докато се приближава към вас? Ако се движи бавно, може да се наложи да промените нещо в начина си на поведение към него.
Правилното обучение на куче не включва строг тон.
„Замръзването“ се наблюдава, когато кучето спира и стои напълно неподвижно, в изправена, седнала или легнала позиция. Счита се, че това има връзка с ловното поведение – когато плячката тича, кучето атакува. След като плячката спре, кучето също спира. Често можем да видим това, когато кучетата гонят котки.
Това поведение обаче се използва в няколко различни ситуации.
Когато се ядосате, агресивни сте или изглеждате заплашително, кучето често ще замръзва и няма да се движи, за да ви успокои. Друг път кучето може да ходи бавно, да замръзва и след това отново да се движи бавно.
Много собственици смятат, че имат много послушни кучета, които са седнали, легнали или стоят напълно неподвижно.
Може би всъщност използват успокояващи сигнали?
Много често куче ще спре и ще остане спокойно, когато някой се приближи. Ако вашето куче иска да спре или да се движи бавно в подобна ситуация, тогава го оставете.
Също така, ако вашето куче е в конфликтна ситуация с човек или куче и не е в състояние да избяга, “замръзването” е един от начините да успокои другото куче или съответно другия човек.
Ясен успокояващ сигнал, а ето и видео, от което може да добиете чудесна представа как изглежда. В случая, кученцето опитва да покаже, че не е заплаха за котето.
Кучетата най-често използват “успокояващи сигнали”, когато им е неприятна дадена ситуация и според Ругас, когато изразяват дискомфорта си.
Например човек, който се накланя над кучето, директен и продължителен очен контакт, крясъци, объркване или чувство на попадане в капан обикновено предизвикват едно или друго от тези поведения.
Тъй като и ние имаме своя собствена форма на напрегнати емоции, можем да ползваме опита си, за да разберем какво се случва в съзнанието на кучето.
Като хора, би следвало да разграничаваме поведения, които са предимно рефлекси, физиологични реакции на стресова ситуация и поведения, които са съзнателни и умишлени опити да съобщим за нашите вътрешни състояния и намерения.
Подобен подход прилагаме и за кучетата.
Съветваме ви да наблюдавате вашето куче и да се опитате да различите горе-описаните сигнали, предлагани в различни ситуации. Гарантирано ще постигнете много по-добри отношения и ще видите страхотен прогрес в обучението.
С времето ще започнете да разбирате какво се опитва да ви каже вашият любимец и ще осъзнаете колко подобни сигнали са оставали неразбрани преди!
On Talking Terms with Dogs: Calming Signals by Turid Rugaas (2005)
Turid Rugaas Calming Signals DVD Clip – DTB788
Calming Signals – The Art of Survival by Turid Rugaas (2013)
Gazzano, A.; Mariti, C.; Papi, F.; Falaschi, C; Forti, S. (2010). Are domestic dogs able to calm conspecifics by using visual communication? Journal of Veterinary Behavior: Clinical Applications and Research, 5 (1)
Firnkes, A., Bartels, A., Bidoli, E., Erhard, M., (2017). Appeasement signals used by dogs during dog-human communication. Journal of Veterinary Behaviour: Clinical Applications and Research
Mariti, C.; Papi, F.; Ducci, M.; Sighieri, C.; Martelli, F. (2010). Domestic dogs display calming signals more frequently towards unfamiliar rather than familiar dogs. Journal of Veterinary Behavior: Clinical Applications and Research, Volume 5 (1)
Mariti, C.; Falaschi, C.; Zilocchi, M.; Carlone, B.; Gazzano, A. (2014). Analysis of calming signals in domestic dogs: Are they signals and are they calming? Journal of Veterinary Behavior: Clinical Applications and Research, 9(6)
Analysis of the intraspecific visual communication in the domestic dog (Canis familiaris): A pilot study on the case of calming signals.
Разгледай нашата БЛОГ страница.
Бъди най-добрият приятел на кучето
