Нека започнем с ясна дефиниция на думите принуда/насилване и насилие. И тя е:
Ползването на болка, страх, сплашване, дискомфорт или самата заплаха от тях.
Например, рязкото дръпване на повода, с цел да причиним дискомфорт и да премахнем дърпане, скачане или лаене.
В тази категория влизат още и…
Всичко това влиза под една обща категория – Аверсиви (Aversives) – дума, с която се описва всяка една форма на принуда/насилване или насилие.
Ток при лаене по минувачи – Лаенето намалява, но кучето започва да се страхува от двора (околната среда), от хората или може да пренасочи агресията към други кучета и/или хора от семейството.
Корекции с повод при реактивност или дърпане – Краткосрочно затишие, дългосрочно по-големи „взривове“ при появата на дразнител. Самият водач става аверсив (наказание) за кучето.
„Не“ при крадене от плота (counter-surfing) – Кучето спира само под наблюдение, но започва да краде, когато не го гледат. Кухнята става напрегната зона.
„Алфа обръщане“ (alpha roll) при ръмжене – Ръмженето изчезва, но в по-късен етап може да има внезапно ухапване без предупреждение.
Анекдотно обобщение на някои от главните принципи в съвременното и *правилно обучение на кучета.
Контрол/мениджмънт – Дистанция, бариери, постелки, отпуснат повод, предвидими сценарии, временно отнемане достъпа до подсилвателя (това, което поощрява и предизвиква нежеланото поведение).
Учене на алтернативни поведения – Остави, Погледни, Място, Долу, Ела, ходене на отпуснат повод и т.н. Кратки, но чести и всекидневни тренировки за подобряване на желаните поведения. Това включва отработването им до нива, в които тези поведения са силни в нови среди, под влиянието на различни дразнители и без нуждата от поощрител (награда) в ръка.
Награждаване с околната среда – Спокойно поведение (напр: задържане на седни/легни, ходене на отпуснат повод, фокус към стопанина и др.) печели подушване/поздрав/игра.
Контра-кондициониране – Особено полезно за работа с агресия/реактивност от страх. Променяне на чувството към дразнителите с прецизен тренировъчен план за изграждане на позитивни асоциации.
„Ако се ползва правилно (например ел.нашийник, строг нашийник или душач), не причинява стрес на кучето.“ – За да работи правилно, трябва да причини стрес. Това му е целта по дефиниция. Ако не причиняваше достатъчен стрес, че да прекъсне или предотврати конкретно поведение, всъщност нямаше да работи.
„Ама майката го захапва/коригира като сбърка!“ – Майката също така ближе гениталиите и ануса на малките, за да ги стимулира да се изхождат. Щом ще се водим по майката, защо не правим и това? Сериозният отговор е, че между кучетата има корекции, но те са част от кратък етап в развитието, между животни от един и същи вид, с общ „език“ и контекст. Ние не сме кучета, нито сме майка им! Кучетата отлично разграничават човек от куче и не очакват от нас да се държим като тях. Когато се опитваме да имитираме кучешко поведение чрез шамари, тръскане, натиск – това не изглежда „естествено“ за кучето, а по-скоро хаотично и заплашително. Нашата роля не е да копираме грубите моменти от кучешката комуникация, а да сме предвидими, спокойни и разбираеми чрез последователни сигнали, награди и добро управление на средата. Това не прави подхода ни „по-малко кучешки“, а просто по-качествен и по-етичен спрямо животно, което зависи изцяло от нас.
„Стресът е нормална част от живота и ако се ползват правилно, няма да има странични ефекти!“ – Първо, ако си достатъчно опитен експерт, че да ползваш ел. нашийник „правилно“, можеш и без него! Но най-вече, противно на очакванията на много хора, може да научим кучетата да се справят със стреса от околния свят, без ние самите да ги стресираме.
„Кучето е агресивно и не може да се контролира!“ – Реактивността/агресията при кучетата е симптом на нивото им чувствителност към околната среда (или конкретния дразнител и асоциацията с него) и нивото им на стрес. Ако налеем още стрес в системата чрез наказания, единствено може да се надяваме реактивността временно да се потисне. Но вече споменахме какво става, когато потискаме симптоми. Рано или късно има „експлозия“. Ако мислите, че агресията се оправя с още агресия, няма какво да се обясняваме допълнително.
„Тези инструменти се ползват отговорно и само в крайни случаи!“ – И в най-крайните случаи е възможен подход без аверсиви! Но дори да допуснем, че тези средства са „само за сериозни случаи“, защо толкова често виждаме кучета с електронни или строги нашийници, които очевидно не са сериозни случаи? Например, лабрадор, оборудван със строг нашийник, който така и не е научен да ходи без да дърпа, а просто системно се задушава. Или още по-циничното е, че се случва да виждаме френчита, дакели, кавалери, джак ръсели и други „големи неудържими зверове“ със строги нашийници или душачи. Всеки тегли чертата на различно място. И там е един от проблемите. Има ли възможност, човек ще намери извинение, oсобено ако идва препоръчано от „професионалист“.
„Метод, който включва и ясни наказания, дава по-бърз резултат!“ – Това изобщо не е истина. Точно наказанията биха забавили драстично процеса и постигането на смислен, дълготраен резултат. Но дори да ставаше еднакво бързо, дори да ставаше по-бързо с наказания… струва ли си, имайки предвид високия риск от негативни последствия? Ако някой от вас е обучавал кучето си с аверсиви и е видял резултат без или с минимални странични ефекти, не ви съдим! В случая просто искаме да изтъкнем, че все пак е неетично да се препоръчва подобен подход, тъй като в повечето други случаи, последствията наистина могат да са опасни!
„Ама яде всичко от земята и предпочитам да го шокирам и да му спася живота, пред това да се отрови!“ – Това е много лесна рационализация чрез ултиматум, която можеше да има някаква стойност, ако не съществуваше двойно по-бърза, безопасна и ефикасна алтернатива за справянето с този проблем.
Нека разгледаме този случай малко по-подробно.
Обратен ефект, когато кучето е под стрес – Кучето може да научи „яж по-бързо, когато е рисковано“, а не „никога не яж“.
Лоши асоциации – Шокът често се свързва със земята, парка, водача или хора и кучета наоколо, което създава страх/реактивност.
Крехък тайминг (прецизност) – Реалните срещи с примамки са хаотични. Грешки в тайминга (прецизността) на водача, забавяне и дефекти на устройството правят резултата непредсказуем.
Мениджмънт (контрол над средата) – Кошов намордник (веднага). Има стъпки за бързо и позитивно приучаване, така че намордника да е равен на награди и забава. Това дава незабавна, постоянна защита по време на разходки, без аверсиви.
Остави и Погледни ме – След като кучето е напълно застраховано чрез намордник, може да се фокусираме върху изграждането на базов сигнал за внимание, като Погледни ме и да го комбинираме с Остави. Така работим над рефлекса на кучето да се отказва от „тършуване“ по земята и да ни поглежда. С правилен тренировъчен план, тези поведения се подсилват до ниво, в което са автоматични. Това дава възможност да намалим контрола и да започнем процес за премахване на намордника.
Пусни или Плюй – При научаването на добро Остави, не е нужно да учим Плюй/Пусни, но ако проблемът на кучето е истински задълбочен, не пречи да добавим още едно умение за аварийни случаи към репертоара. Най-добрата стратегия за възможно най-бързо научаване на Плюй е на Чираг Пател, чрез игра на размяна.
Награждаване с безопасна околна среда – Чрез този принцип може да разрешаваме да подуши наблизо безопасна трева, след кратък очен контакт или спокойно ходене с нас.
Етично затвърждаване (proofing) – Исценирани „примамки“. Започваме с ниска стойност храна в контейнери/под перфорирани кутии. Добавяме разстояние (все по-близо), после реализъм (все по-неочаквано и на различни места), накрая трудност (по-вкусно изкушение, без защита от кутия и по-малко награди от нас).
Маршрут и контрол на риска – Избягваме известни „горещи точки“. Минаваме на къс повод покрай кофи/храсти. При преминаване през рискови зони, държим главата нагоре, чрез фокусиране и ходене в редом с чести награди.
Медицинска готовност – Предварително уговоряме с ветеринар протокол при съмнение за поглъщане (телефони на клиники, кога да се и кога да не се предизвиква повръщане). Държим в себе си кислородна вода 3% с цел да предизвикаме повръщане в най-крайни случаи.
Ако всичко това ви се струва като много работа, нека уточним…
Изисква нереална прецизност – Ако шокът не се подаде в точния микро-момент на контакт на устата с храна, кучето научава грешното нещо – страх от земята, водача, парка, други хора или кучета. Или се научава на „яж по-бързо преди да удари“.
Риск от негативни последствия – Стрес, избягване, дефанзивна агресия, провалени разходки. Много кучета спират да ядат около човека (губи се най-силния поощрител – храната).
Крехко в реалния свят – Гладно куче + внезапна примамка + бавен стопанин = провал в единствения важен момент!
В други статии ще направим подробен анализ и за други случаи, в които се двърди, че ползване на ел. нашийник е нужно или по-безопасно.
И ако все така мислите, че „някои кучета няма как да се обучат само позитивно!“…
Кой е този всевисш разум, който прави крайната преценка, че кучето няма как да се обучи, освен ако не му се сложи електрически или строг нашийник? – Някой мега-психолог на кучета? Комисия от специалисти? Не… Най-често е поредният треньор (или необразован стопанин), който сам е направил преценката, спрямо собствените си способности.
Все още много от треньорите в България не са на нашето мнение и ще дадат 1001 довода за тяхната страна на аргумента. Малко по-точно, тези треньори, които пристигат подготвени със строг и ел. нашийник под ръка или тези, за които рязкото дърпане на повода и повтарянето на строго „Не“ е съвсем нормален начин да се „комуникира“ с кучето.
Разбираме, че в момент на отчаяние, човек може да се ядоса и в никакъв случай не виним стопаните. Обаче системно да ползваш аверсиви, за да обучаваш кучето си (или кучетата на други хора) и това да е основна част от тренировъчния ти процес… и да ти се плаща за това нещо?!?! – За нас този тип хора живеят на съвсем различна планета.
И какво може да направим в този все още мега объркан свят? Ами, вече и ние не сме сигурни. Няма нещо, което да убеди тези, които са в другата крайност. Предполагаме, че единственото на което може да се надяваме, е че повечето хора, които четат тази (или подобна на тази) публикация, ще имат благоразумието да се образоват достатъчно, както и прилично ниво етика, че да направят правилния избор за тях и най-вече, за техния любимец. И също така, че ще имат късмета да попаднат на правилния треньор, ако се допитат до такъв.
Много стопани се отказват от кучета, върху които са прилагани аверсивни методи, защото смятат, че това е най-силното средство за промяна на поведението, а въпреки това проблемите продължават. Късмет имат онези кучета, чиито стопани не спрират да търсят.
Истината е, че за много случаи трудно може да се помогне онлайн. Хората имат нужда да видят процеса пригоден за тях и тяхното куче. Все още е въпрос на късмет да попаднат на добър треньор, който ползва модерни методи и никога, ама никога не се допитва до аверсиви под каквато и да е форма.
Тези от вас, които са предубедени, че „има някои крайни случаи, в които ползването на наказания (аверсиви) е нужно“ (както са определени по-горе) – сигурни сме, че ще намерите валидация някъде, но не я търсете тук!
Оставяме ви с превод на скорошна публикация от Шай Кели, висококвалифициран поведенчески специалист:
Обучението без прилагане на сила (Force-Free) е идеал, но не е идеология. Думата „идеология“ обикновено носи конотация за неистинност. Точно затова мнозина използват този термин като обида. Force-Free действително има възвишени амбиции, особено като вземем предвид как хората през цялата история са разчитали на принудителен контрол и наказание. Force-Free е принцип и стандарт. Това е нещо, към което се стремим да се доближим. Могат да го изопачават и/или да го отхвърлят, но какво всъщност отхвърлят? Отхвърлят стремежа да помагаме на кучетата без принуда. В същото време обаче изглеждат напълно спокойни с това хората да използват шиповани нашийници и електрошокови нашийници. Толкова много треньори от „принудителния“ свят са изключително усърдни да критикуват force-free, но мълчат, когато става дума за лошото прилагане на аверсивни методи. Призовавам ви да си представите, че сте куче. Какъв треньор бихте искали? Прекалено усърдния „идеолог“ на безнасилствения подход или прекалено усърдния тип с шипован нашийник?
Дори да вярвате от все сърце в аверсивните методи, ако наистина ви е грижа за животните, трябва да сте изключително предпазливи и към методите, които популяризирате, и към отхвърлянето на force-free. Иначе насърчавате всеки и всекиго да използва принуда, а мисля, че можем да се съгласим, че фактът, че почти всеки може да вземе някакви инструменти и да приложи груба сила, е реален проблем. Всъщност смятам, че това е най-големият проблем, но той сякаш се игнорира от повечето „балансирани“ треньори. Вместо това те насочват критиките си към онези, които искрено се опитват да правят по-добро за кучетата.
Тази травма е причинена от човек, който се представя като „№1 треньор на кучета във Великобритания“. Преди дори да си помислите да напишете „когато се използват правилно“, ВСЕКИ СИ МИСЛИ, ЧЕ ГИ ИЗПОЛЗВА ПРАВИЛНО.
(Източник: https://www.facebook.com/photo?fbid=4415084018712026&set=a.1390112301209228)
Разгледай нашата БЛОГ страница.
